ОБИОРАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБИОРА̀ВАМ, ‑аш, несв.; обиора̀, ‑ѐш, мин. св. ‑а̀х, св., прех. Диал. Изоравам около, покрай нещо. Кога изорах за пръв път нивата, обиорах тръна. Нали е мой, така ми каза по-раншният стопанин. П. Велков, СДН, 345. обиоравам се, обиора се страд.