ОБИРАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОБЍРАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от обирам1 и от обирам се. В средата на месец септември учебните занятия още не бяха започнали. Тъкмо се бяхме записали и ни разпуснаха за обирането на царевицата. Г. Белев, ПЕМ, 64. Звеноводът.. разпредели по колко снопа се падат на всеки един от групата за събиране на кръстци, по колко пространство за обиране на класа — и за връзване, ако жътварката е само косачка. Ил. Волен, МДС, 238. Когато гроздието на някое лозе се продава изцяло, обирането му принадлежи на купувача. ДЗОИ III (превод), 74.
ОБЍРАНЕ2, мн. ‑ия, ср. 1. Само ед. Отгл. същ. от обирам2 и от обирам се. Банката, в която си бях вложил спестяванията, фалира умишлено и — свърши се, край на мечтата. Такива умишлени фалити са доста обикновено средство за обиране на спестителите. Г. Белев, КВА, 302. Народната партия наистина намали една част от преките данъци на селяните, но в замяна на това тя не само ограничи обирането им от държавата, но ги остави на пълния произвол на своите влиятелни партизани — селските кожодери. Г. Георгиев, Избр. пр, 226. Жъртва на убийство или на обиране от страна на някой турчин,.. — злочестият българин — рая е от по-напред уверен, че ще загуби във всеки случай пред турското правосъдие. СПл, 1876, бр. 15, 57. "Сал че те нещо [турци-хайдуци] питаме: / Ваше е село големо — / стой и петдесе димове / и петнаесе акове — / има ли люге богати, / богати за обиране?" Нар. пес., СбНУ ХLIV, 97.
2. Спец. Отнемане, премахване, отстраняване. При лагерите с конични лагерни повърхнини обирането на вредната хлабина се
извършва, без да се сменява лагерът. П. Минков и др., ЕФМ, 160.