ОБИРДЖЍЯ

ОБИРДЖЍЯ, ‑ѝята, мн. ‑ѝи, м. Разг. Обирник. — Обирджии и караделии на всеки кръстопът, зад всеки камък и дънер дебнат. Г. Манов, КД, 70. Кучетата се разлайват, стопанинът излиза да нагледа не са ли нощни обирджии и крадци и се натъква в тъмното на Румена. Н. Хайтов, Хд, 92. "Трябва да е пиян — каза си докторът, — и ти,.. и квартирантът ти, и моят млекар, дето оводнява млякото, всички сте използувачи и обирджии..." В. Нешков, Н, 304. Стар старѝя отговаря: / — Азе ша ти право кажа: / ни ти съм ти айдукувал, / ни ти съм ти обирджия". Нар. пес., СбВСтТ, 39.

Списък на думите по буква