ОБИРНИЧЕСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЍРНИЧЕСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който извършва обири, грабежи; обирджийски, обирнишки. Не е ли чудно, че прокудените по горите от турската неправда и насилие български хайдути се присъединяват към разбойническите и обирнически чети на кърджалиите? Б. Ангелов, ЛС, 115. Тия [князовете] вси имаха пиратски (обирнически) флоти, та налагаха даван на всичките християнски царе. Ив. Богоров, КГ, 250.

2. Който присвоява чужд имот или използва чужд труд; грабителски, обирджийски, обирнишки. Като стрели летяха в тях

[тия словесни състезания] типични шопски остроти срещу селския поп и селския кмет и всичко се свършваше с пълно единодушие, постигнато за сметка на гнетящата и обирническа държавна власт. Сб??СЕП, 197.

3. Който е присъщ на обирник, грабител; обирджийски, обирнишки, грабителски. Обирническа икономика. Обирнически начин на действие.