ОБИРНИЧЕСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЍРНИЧЕСТВО, мн. ‑а, ср. Проява на обирник (във 2 знач.); грабителство, обирджийство. Тяхната [на аяните] законна прерогатива — да участвуват в разпределянето на данъчните тежести по места — им създавала удобно алиби за обирничество. В. Мутафчиева, КВ, 49. Въпреки че обирничеството на Оломан бег го беше почти разорило, той въздъхна и без колебание каза: — И от мене има толкова. Д. Спространов, ОП, 183-184. Едва сега Казакът вижда, че той [Деяна] всъщност е един некадърник, способен на обирничества и далавери под закрилата и ортаклъка на Елпезето. Г. Караславов, СИ, 126. — За какъв дявол майката и бащата са взели и момчето в града, на продажбата на тютюна... На това пладнешко обирничество. Сл. Македонски, ЕЗС, 55.