ОБИСТРЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОБЍСТРЯМ, ‑яш, несв.; обѝстря, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Разг. 1. Правя да стане бистър, прозрачен, чист (течност и др.); избистрям. Обистрям вино.
2. Правя да стане ясен, безоблачен, чист (небе, въздух и под.); избистрям, изяснявам. Вятърът обистри небето.
3. Прен. Правя да стане ясен, бистър, способен да се съсредоточава, схваща (ум, поглед и под.); прояснявам, избистрям. Всяка направена крачка му обистряше ума, всяко доближаване до работата му подсказваше какво да прави. Д. Немиров, Б, 117. Лъхна ме свеж вятър и обистри главата ми. Й. Демирев и др., ОС, 26. Нов свят, примамлив и интересен, се откриваше за Казака. Всекидневната дружба с Фиката и Павля обистряше погледа му за много неща. Г. Караславов, СИ, 125. Полъхът на закачливата усмивка набръчка изопнатата по скулите лъскава кожа. Клепките ѝ примигаха, обистриха погледа. О. Василев, ЖБ, 45.
4. Прен. Правя да стане ясен, отчетлив (мисъл, чувство и под.); прояснявам, избистрям. Свежият въздух обистряше мислите му. △ Думите ѝ обистряха спомените му. обистрям се, обистря се страд. Водата, преминала един път с въглищата през промивните машини, не се изхвърля, а се събира в специални резервоари, където се обистря и връща отново в производството. Ал. Спасов, ХТГ, 65.
ОБЍСТРЯМ СЕ несв.; обѝстря се св., непрех. Разг. 1. За течност и др. — ставам бистър, прозрачен, чист; избистрям се. От продължителната суша водата в махленския геран беше силно намаляла. Нощем се посъбираше малко и се обистряше. Ст. Марков, ДБ, 383. Изворът на Теплиц пресекна на ис‑
тото време до 7 минути и напокон протече мътен и чървен, доде най-сетне пак са обистри. БО, 1874, бр. 3, 11. Стигнал до одата, коят тряал да гази и тя била млого мътна и седнал да чака да са обистри. Нар. прик., СбНУ ХХХVIII, 163. Доде не са размъти водата, не са обистря. П. Р. Славейков, БП I, 146. // За грозде — ставам по-светъл, прозрачен, тъй като започвам да зрея; избистрям се. Мила ми си родна земьо! .. И когато в зеленото рухо на сватбения цъфтеж на пролетта,.. и в есента, когато руменеят ябълките и се обистрят гроздата. Ст. Станчев, ПЯС, 7.
2. За небе, въздух и под. — ставам ясен, безоблачен, светъл; избистрям се, изяснявам се. Небето се обистри. Гр. Угаров, ПСЗ, 93. И ти, душа, покой не знаеш — / вълнуваш се дори в съня, / езика слушаш на безкрая / и на оная тишина, в която идват зрели мисли, / звучат най-чисти гласове, / далечината се обистря / като след буйни дъждове. Мл. Исаев, ПТН, 42.
3. Прен. За ум, поглед и под. — ставам ясен, бистър; избистрям се. Настана тишина. В миг всякоя глава / като че ли се бе от тез слова / обистрила. К. Христов, ЧБ, 95.
4. Прен. За мисъл, чувство и под. — ставам ясен, отчетлив; прояснявам се, избистрям се. От дълбините на душата му [на Ястреба] изплува избледнял спомен, обистри се, уплътни се. П. Бобев, К, 85. Тоз миг се мисълта в смутената глава / на Даскала обистри, дигна глас / и продължи. К. Христов, ЧБ, 240.