ОБИТАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОБИТА̀ВАМ, ‑аш, несв. 1. Прех. Използвам (помещение, сграда и под.) като място за постоянно или временно живеене, пребиваване. Съквартирантите ни (..) напуснаха полуетажа, който обитавахме съвместно. Г. Караславов, Избр. съч. II, 293. След стотина метра улицата се разшири, показаха се дворове и нови постройки — ниски и бедни като живота на хората, които ги обитаваха. П. Вежинов, ДБ, 11. Пустинникът обитаваше една пещера в местността Шпур, зад пределите на деспотството. Й. Попов, БНО, 15. Пещерата е предлагала добри условия за живот, поради което е била обитавана и през по-късните епохи. Ст. Михайлов, БС, 163.
2. За народ, етническа група и под. — живея постоянно или временно в пределите на даден район, територия, селище, страна; населявам. Затворът беше препълнен със затворници.. Имаше тук люде от всички народности, които обитаваха турската империя. Д. Талев, И, 633. Най-старото население, обитавало територията на България, за което имаме сведения, са траките. Ист. V кл, 1980, 29. Българите, според него, са не само един първобитен народ в Европа, но те обитават целия европейски материк и остават навред следи от своята първобитност и разпространеност. К. Величков, ПССъч. VIII, 12. Страната, която те обитавали, била широка и там отишла Семирамида с грамадна войска. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 36. // Непрех. Обикн. с предл. в, на. Остар. Живея, прекарвам съществуванието си или част от него на някакво място, някъде или с някого; пребивавам. В тоя конак, откупен сега от държавата, императорът е обитавал около три недели. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 161. — Истинско чудо е манастирът Рилски, както и животът на светаго Йоана и на всички свети отци, които са обитавали там. Д. Талев, ЖС, 176. В туй село обитават селяни снажни, здрави, будни и трудолюбиви. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 19. Той остави двора и отиде да обитава на село. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 234-235. Секий може и има право да знае, че тази земя, на която обитаваме, е едно кълбо. Ч, 1870, бр. 3, 66. Ако би обитавал сос некого хрома (..) и ти щеш да се научиш да хромиш. Й. Стоянович, ДСС (превод), 11.
3. Прех. За животни — въдя се, живея и се размножавам някъде, на някакво място. Голяма част от нашите птици обитават и Витоша. П. Делирадев, В, 179. Той [качулатият синигер] пък обитава иглолистните гори. Ив. Димитров, ОП, 31. Лисицата обитава редките гори, междугорските равнинни пространства, долините на реките, като понякога се приближава до селищата на човека. К. Тулешков, ХЖ II, 8. През средните векове бобърът обитавал редица големи наши реки и кожата му била обект на търговия. ЛР, 1977, кн. 5, 10.
4. Прех. и непрех. Разш. За растения — вирея, разпространявам се някъде, на някакво място. Така подземните части на растенията, които обитават пясъците, могат да влизат в допир помежду си. М. Воденичаров и др., ЕБ, 45. Така много растения обитават сладки и солени води или заблатени и мочурливи места. Хр. Дилов и др., РВ, 26. Даже върху голите скали и върху сипеите обитават растения. Бтн V и VI кл (превод), 3.
5. Прен. Непрех. и прех. Остар. Съществувам някъде, намирам се или се съдържам някъде. — Погледни палата ѝ, този палат, гдето обитава луксът, предателството. К. Величков, ЛБ (превод), 43. Тя [радостта] обитава там, гдето всякой един обича и почита другиго и ни един не немари за изпълнението на длъжностите си. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 45. Извън нас има мир със свои тела,.., а у нас обитава душа. Й. Груев, КЛ (превод), 6. Къде е, кажете ми, де обитава, / желаната радост по наша земя.
П. Р. Славейков, Ч, 1875, бр. 2, 78. обитавам се страд. Останалите къщи се обитаваха повече от Радоиловите другари. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 54. Всеки един от тези пояси [в екосистемата] има свои специфични условия за съществуване и се обитава от определени групи организми. Биол. IХ кл, 54.