ОБИТА̀ВАНЕ

ОБИТА̀ВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от обитавам и от обитавам се. Когато новата сграда беше издигната и пригодена за обитаване, в изоставената къща остана една празна стая, която се зае от временно завърналия се Мито. Ив. Велков, Сб??СЕП, 148. Познатите улици бяха придобили нов образ .. Никакъв белег на живот, ни една светлинка, ни какъв да е шум, нищо от онова, което човекът донася на земята, за да я направи годна за обитаване. К. Константинов, ПНП, 34. Също и който е зел под наем къща за обитаване може да я употреби и за влагалище на вещи. ДЗОИ III (превод), 104. В първоначалната епоха на обитаването на человеците на земята имало е един период, в който бяха известни само каменни оръдия. Ч, 1870, бр. 3, 68.

Списък на думите по буква