ОБИТАЕМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБИТА̀ЕМ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. За къща, сграда, територия и др. — който е годен за живеене, който може да се обитава от хора. Лявото крило [на къщата],.., бе разрушено от бомба — Ирина знаеше вече това, — но останалата ѝ част бе обитаема. Д. Димов, Т, 659. Третият .. изкуствен спътник би могъл да стане обитаем кораб. ОФ, 1958, бр. 4267, 1. По-голямата част от земното кълбо е покрита с вода;.. това голямо количество от водната повърхност е нужно да направи земята обитаема. ИЗ 1877, 52.

2. Който е присъщ на такава къща, сграда. Къщата придоби отново обитаем вид, стаята бе наредена с най-необходимото. Б. Несторов, СР, 48.

3. В който или където се живее, който се обитава от хора; обитаван, населен. На едно въже висеше прано бельо,.. и си направих заключение, че вилата е обитаема, макар и никой да не се обажда отвътре. К. Калчев, СР, 160-161. От двете страни на улицата сивееха сградите,.., без светлина и без изгледа на живи, обитаеми домове. Д. Добревски, БКН, 41. Скоро по дима и челяшка глъчка, те са договедили, че са намерват близо до обитаема страна. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 93. Мъчно може да ся намери обитаемо място на земята, дето да е нямало текуща вода. Д. Витанов, ФГ (превод), 8.