ОБИТАЛИЩЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОБИТА̀ЛИЩЕ, мн. ‑а, ср. 1. Остар. Място, което някой обитава, в който някой живее, пребивава; жилище, дом. Искър лъкатуши из една хубава долинка, дето още стоят бараките и другите временни постройки, обиталища на инженерите и работниците по железницата. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 33. И достави ми съдбата щастие да имам такова също обиталище, за каквото някога мечтаех. Т. Влайков, Съч. III, 46. Излизам из обиталището си, поотдалечавам се в самотията и се отдавам на самочувствие. П. Росен, ВПШ, 23. На едно разстояние, колкото с камък да хвърлиш,.., бе единственото човешко обиталище в този край на селото. М. Георгиев, Избр. разк., 153. "Вий сега можете да ся оттеглите в йедно обиталище, което съм Ви приготвила и отдето ще можете да виждате княгинята по волята си." Кр. Пишурка, МК (побълг.), 390. // Място, където живеят, пребивават или се събират множество лица с еднакви интереси, професии и под. Воло е разположен на залив със същото име, пристанище на Тесалия и обиталище на търговците, които прекупуват местните произведения. С. Бобчев, ПОС (превод), 83. Царствицето Алжирия беше .. най-опасното за търговията на европейските народи до 1830. Благодарение на търговский интерес на Франца, която поради това са спречка с последний бей и тъй сполучи да затвори туй обиталище на разбойници. С. Бобчев, ПОС (превод), 262.
2. Остар. Място, територия, която някой (народ, етническа група и под.) населява. Коренното и първоначалното българско обиталище било по реката Волга. Г. Кръстевич, ИБ, 21. Земята е сгодна да служи за обиталище на человеците. ИЗ 1877, 351. Всички ние знаем, па ся и гордеем с това, че промисъл божий е надарил нашия народ с прекрасно място за обиталище. Лет., 1871, 161.
3. Прен. Място, където се намира, съществува, разпространява нещо. За буйната фантазия на Раковски Котел е обиталище на българския дух, на славното минало на българския род. Т. Жечев, БВ, 42. При Омир и Виргилий завземат място във вечното обиталище на поезията Данте, Петрарка, Санназаро, Коринна. К. Величков, ПССъч. III, 181. — Франция от старо време още е била обиталище на незадоволствията; оттука са пръскаше и всичко по целия свят. Лет., 1876, 21. Ако би Йерусалим беше останал, тогава без съмнение щеше да стане главно обиталище и средоточие на християнството. ИХЦ (превод), 25.
4. Място, в което живее, обитава диво животно, птица, където се въдят, развъждат определени видове птици, насекоми и под. Тук се срещат и около 6-7 вида вечно зелени растения. Тук е и истинското обиталище на вълка. П. Петков, СП, 31. Тогава той [орелът] излитал от своето високо обиталище и в горите е дирил някоя ранена сърна. Ламар, ПР, 17-18. Тяхната територия [на блатата] намалява. Скоро напълно ще изчезнат мрачните и красиви обиталища на комарите. Н. Стефанова, РП, 59. "Маричините езера" и "Студенец" са обиталища на дивите кози. ЛР, 1977, кн. 5, 6. Те са пет малки, красиви, скалисти островчета,.. Тия островчета днес са обиталища на чайките. ПН, 1932, кн. 4, 64.