ОБИТАТЕЛКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБИТА̀ТЕЛКА ж. 1. Жена, която обитава, живее в жилище, сграда, помещение и под. Стаята беше подредена с малко вещи и издаваше вкуса и характера на обитателката ѝ. Ем. Манов, ДСР, 16. Вечеринката на фабричните работници беше в разгара си.. Общежитието за неомъжените работнички беше недалеч.. Прозорците на зданието бяха тъмни: всичките му обитателки в тая съботна вечер се намираха навън — на вечеринката, на кино, на почерпка. Б. Болгар, Б, 10-18. От време на време из главната улица и през чаршията,.., можеше да се видят четири-пет млади жени, които се движеха в малка група,.. Те бяха обитателките на дома с червените фенери в югоизточния край на града. К. Константинов, ППГ, 81. А между това се случиха събития, които съвсем изтласкаха из ума му малката унгарска къщичка и нейните обитателки. П. Вежинов, ВР, 86.

2. Женско диво животно, женска птица, насекомо и под., обитаващо някакво място, местност. Една разбудена катеричка се покатери на върха на най-високия бук .. Какви са тия хора, какъв е този огън? .. Малката горска обитателка се разсърди, грабна суха вейка и я запрати към огъня. Ив. Гайдаров, ДЧ, 11. Тая красива пеперуда [балканският колиас] е обитателка само на високите планини на Балканския полуостров. П. Делирадев, В, 175. Той дълго време не можа да заспи, хапан от бълхи и дървеници, обязателни обитателки на всяка странноприемна стая на изток. Ив. Вазов, Съч. ХII, 116.