ОБИТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЍТЕЛ, обителта̀, мн. ‑и, ж. 1. Старин. Манастир. През тоя пролом,.., пъпли

по течението на реката стар път да самия Рилски манастир, прочутата историческа обител на България. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 56. Полутъмните килии на обителта неведнъж са давали подслон на хайдути и революционери. Й. Радичков и др., ГСП, 88. Със своя оскъден багаж и с пергаментовите си съкровища те [духовниците] тръгнаха да търсят светите обители. Д. Фучеджиев, Р, 101. — По дрехите виждам, че си божий служител, макар да не уразумявам що търсиш тука. От коя си обител и как те зоват? Ст. Загорчинов, ДП, 47. Някога в тоя пущинак, там, горе, дошъл монах да избира място за света обител и не се върнал вече долу. К. Константинов, П, 28. Мнозина поревновали на добродетелното негово житие и изволили да живеят при него, и като соградили церква при пещерата, направили обител (сиреч, жилище иноческо). Н. Рилски, ОМР, 17.

2. Прен. Място (сграда, помещение и под.), което някой обитава, където някой живее или пребивава; жилище. Недалеч от моята извънградска обител има магазин за хранителни стоки. Ем. Манов, В, 49. Исках да стана и да напусна таванската обител. К. Калчев, ДГН, 89. Хижичката на горския се намираше на една закътана припечена поляна,.. В тая дива обител,.., Марински ми разказа за тайната на бука. Н. Хайтов, ШГ, 267. Пъстрееха се цветя на всяка стъпка в такова изобилие, че се виждаха и от самия праг на моята обител. ВН, 1960, бр. 2658, 4. ^● Обр. Кръшни борове стан кръшен прекръшват, кръшни / борове сред горска обител. В. Марковски, ПЗ, 52.