ОБИЦА̀

ОБИЦА̀ ж. 1. Украшение, което се окачва на ушите; обеца. На двете ѝ уши висяха две златоплетени обици, които достигаха до рамената ѝ. Ц. Гинчев, ГК, 20. Папа Аргири подръпна голямата обица, чиято златна дъга се люлееше на дясното му ухо, и се насмя. Ст. Сивриев, ПВ, 55. Стопанката беше весела, гостоприемна жена,.., доста натруфена — с черно копринено було и с дълги обици от меджидии. Г. Караславов, ОХ II, 478-479. Жените носят колкото мъжиете облекло, но носят и стъклен гердан, и тежки обици. П. Р. Славейков, СК, 67.

2. Техн. Съединителна част, обикн. с дупка за закачване или окачване на нещо, която се използва в товароподемни машини, конвейери и под. В долната част на кофата,.., се намира една обица, чрез която кофата се наклонява от спомагателната кука на крана и течният чугун се налива в смесителя. Р. Ранков и др., М, 203. Дървените крака на кулата се поставят с тънкия край нагоре, като се свързват със стоманен болт,.. Този болт носи и стоманената обица, на която се закачва неподвижният блок на повдигателната система. Хр. Марков и др., ТБ, 224. Буталото,.. е снабдено с два бутални пръта:.., а долният бутален прът е снабден с обица, към която се окачват подлежащите на избиване пилони. Д. Христов, СПМ, 424.

3. Само мн. Диал. Двойка израстъци на гушата на пуяк. Наричат го [ружа] "пуйчи сопол". Цветовете му наистина приличат на червените обици на пуяка. Н. Каралиева, ЯЧ, 102.

Закачвам си, закачам си / закача си, (окачвам си, окачам си / окача си, слагам си / сложа си, турям си / туря си, турвам си / турна си) <като> обица на ухото. Разг. Поучавам се, вземам поука от някаква преживяна неприятност или допусната грешка и внимавам тя да не се повтори. — Само командирът може да прецени кой каква работа трябва да извърши и по кое време. Това трябва да си го закачиш като обица на ухото. П. Вежинов, ЗЧР, 119. Христо (хваща го за скутовете и го разтърсва): — Да си туриш ти обица на ухото: да знаеш, че си поплювко! П. Тодоров, Събр. пр II, 18. Имам си <като> обица на ухото. Разг. 1. Взел съм си поука от някаква преживяна неприятност или допусната грешка и вече внимавам тя да не се повтори. Лого се върна в краварника. Мислеше, че управата иска да го сплаши само да си има обица на ухото, но до изгонване чак няма да стигне. Ст. Даскалов, ЕС, 76. 2. Помня добре, зная (употребява се, когато се напомня на някого, че трябва да се съобразява с някои обстоятелства). — Делба няма да има, и не може, докато аз не река. Туй го имай като обица на ухото си. Ем. Станев, ИК I и II, 434. — А на негодниците ще пресичаме пътя! Това да си го имате от мен като обица на ушите! Ст. Даскалов, ЕС, 64. <Като> обица на ухото ми е; за обица ми е (служи ми) и под. Разг. Взел съм си поука от преживяна лична неприятност, от допусната грешка, която ми служи за назидание. "Дано не е подала молба за напускане — мислеше той [Смилков]. — Дълго ще ѝ пари София, обица на ухото ѝ ще бъде!" А. Михайлов, ДП, 81. Боят, който е ял тук, е достатъчно наказание за него и ще му служи като обица на ухото. М. Марчевски, ГБ, 286. Изведнъж се разпространи тревожен слух: Русия сама предложила да посредничи за изглаждане споровете между българската църква и патриаршията.. — Дано ни е за обица... И да млъкнат най-сетне ония наши нехранимайковци и чапкъни, дето все Русия, та Русия! Ст. Дичев, ЗС II, 268-269. Прилича ми като на свиня обица. Диал. Ирон. Никак, съвсем не ми прилича (обикн. за неподходящи за някого облекло или накит).

Списък на думите по буква