О̀БИЧ

О̀БИЧ, ‑та̀, мн. няма, ж. и (остар.) ‑ът, ‑а, мн. няма, м. 1. Чувство на дълбока привързаност към някого, което се основава на духовна близост, кръвна връзка, роднинска близост, инстинкт и под.; любов. Почти гласно произнасяше с братска милост и обич името на Иван и умоляващ искаше прошка. Елин Пелин, Съч. III, 166. Той обичаше това момче с беззаветната обич на по-голям брат. Г. Райчев, Избр. съч. II, 40. В тоя ѝ поглед, в тия добри думи, в гласа ѝ беше всичката ѝ майчинска обич към тая нейна челяд, всичката ѝ грижа за тоя дом — да има в него ред, мир и сговор. Д. Талев, ПК, 94. Двамата не бяха вече племенник и вуйчо; нито в единия, нито в другия имаше чувство на обич един към друг; нищо не ги свързваше повече. Ст. Дичев, ЗС I, 385-386. Направете да ви обичат децата ви, ако искате и да ви слушат.. Обичта прави обич и привлича сръца. А. Начев, (превод) Лет., 1872, 152.

2. Чувство на сърдечна привързаност и влечение към лице от другия пол; любов. Под тия трепкави божи звездици Ивка му даде клетва за вярна обич. Елин Пелин, Съч. I, 127. Неговата обич към Тинка,.., беше изпълнила цялото му сърце. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 194. Стоян побутна жена си уж случайно, а искаше да я докосне тъй, от милост и обич към нея. Д. Талев, ПК, 270. Верни думи, вярна обич, има ли за тях развала? / За сърцата, що се любят и смъртта не е раздяла! П. П. Славейков, Събр. съч. I, 123.

3. Прен. Рядко. Обикн. с опред. Лицето, към което някой изпитва сърдечна привързаност, влечение; любов. Но когато ѝ показал шарена кърпа с два реда иглика, извезана с жълто, познала кърпата, която подарила на своята обич. П. Йорданова, СЕ, 82.

4. Обикн. с предл. към. Чувство на дълбока, силна привързаност обикн. към родина,

родно място, дом, народ, идея и под., което се основава на голямото значение на тези неща в живота на човека; любов. Тук [в родното село], в тоя прекрасен кът, е затрептяло моето сърце от обич към нашата хубава и ощастливена от природата родина. Елин Пелин, ПБ, 6. Бачо Киро все по-ясно разбираше, че само с просвета не ще може да разпали в сърцата на селяните обич към поробеното отечество. Д. Марчевски, ДВ, 35. Баща ми, добър турист за онова време, ми беше вдъхнал обич към природата и към пешеходството. К. Константинов, ППГ, 186. Беззаветна обич към народа и високо съзнание за обществен дълг ръководят цялата дейност на Р. Попович. Ив. Унджиев, ВЛ, 25. — Обичам ви, красни гори! За обич сте! Б. Димитров, Я I (превод), 5.

5. Обикн. с предл. към. Предпочитание, влечение, наклонност към нещо, което се харесва на някого, силно интересува някого; любов. По обичта към писателите и към литературните герои може да се разкрие истинската същност в един човешки характер. Е. Каранфилов, Б III, 120. Задачите на "Народна целина" четем в програмния лист към книжката:"..; да буди ума и съвестта у широките народни маси;..; да буди у тях обич към книгата". Р, 1926, бр. 203, 3. Кратки бяха отначало първите му полети с учебния хлъзгач — летеше само по няколко секунди. Но това бе достатъчно за да вдъхне у младежа силна обич към въздушния спорт. РД, 1961, бр. 83, 2. И то ще ни повърне Филипините / .. / и мъртвата ни обич към машините. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1949, 34. // Остар. Предпочитание към нещо, което се харесва на някого на вкус, вид и под. Водата от река е от сичките води най за обич, защото в нея няма никакви трошици от сол. Ив. Богоров, СЛ, 6.

Списък на думите по буква