ОБИЧА̀Й

ОБИЧА̀Й, ‑а̀ят, ‑а̀я, мн. ‑а̀и, м. 1. Съвкупност от определени действия, свързани с някакъв църковен или друг народен празник, с поверие и др., които са утвърдени по традиция, предават се от поколение на поколение и характеризират народния бит. Като се разсъмна, додоха дяца от кумците, та донесоха, според обичая, от всяка кумица кравай, червени яйца и палур от ракия. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 248. А за всеки ден от неделята имаше по някакъв обичай и се пееха някакви песни, та хората имаше какво да гледат и какво да пеят. А. Дончев, ВР, 194. Като размениха даровете и като привършиха обичаите по годявката, гостите минаха в голямата стая, дето Дочка беше наредила софрата. Г. Караславов, ОХ I, 418. Нравите, обичаите, преданията са, които крепят народите. ЦВ,

1859, бр. 433, 1. След приемането на християнската вяра, народът много време еще не можал да са остави от сичките обичаи, обряди и веселби язически. Т. Шишков, В, 53. След вечерята и веселбите,.., извършват се тайнствените брачни обичаи и обряди. СбНУКШ, ч. III, 80.

2. Общоприети, установени в някаква среда, общество, правила, норми на поведение; традиция. Понеже синовете му нарушаваха стария обичай да ядат всички заедно на софрата,.., то и старецът не сядаше редовно. Елин Пелин, Съч. III, 26. Селяни и селянки от Лакатник ни срещат с поздравите: "Добър ви ден" и "Добра ви среща!" Хубав е този народен обичай у нас. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 51. По възприетия от бащата обичай на масата не се говореше за сметки, докато не свърши вечерята и не поднесат кафе. Ем. Станев, ИК I и II, 26. Момичето се посъвзе от топлите грижи .. Макар и гражданка, свикна с обичаите им и с вкуса на яденето. Кр. Григоров, Н, 176.

3. Само ед. Разг. Навик, привичка, присъща на някого. Той беше много умен човек и имаше обичай да се изразява с притчи и издълбоко. Ив. Вазов, Съч. VIII, 9. Секи ден по това време — след като се наобядва, — той имаше обичай да си полежи на канапето в обедната стая. Т. Влайков, Съч. II, 161. — С що идеш да ме споходиш, твое преподобие?запита игуменът след малко мълчание, като притвори според обичая си своите уморени очи. Ст. Загорчинов, ДП, 229. "Де, де!"прошепна Чубрата по обичая си и сякаш не вярваше на очите си. Й. Йовков, ВАХ, 162. Котакът дойде при него и показа дебелия си гърб, както си имаше обичай. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 147.

4. Като сказ. опред. при съм или ставам в 3 л. ед. и обикн. със следв. изр. със съюз да. За означаване, че някъде, в някаква среда, общество нещо е установено, прието или се установява, приема като традиция, правило, норма на поведение; обичайно е, става обичайно. Обичай беше у тях, когато орачът се върнеше, да го посрещнат и да му приберат торбата и бъкелчето. Г. Караславов, СИ, 230. Не беше обичай да се подканят гостите да си ходят, но Велико го каза. Й. Йовков, АМГ, 182. Не развърза Ицо дисагите си, не извади армагани, както беше обичай още от старо време. Д. Талев, ПК, 113. — Правото на избор остава на ергена.И правото да приема остава на мене. — То може да стане обичай в двайсет и втория век. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 41.

5. Като сказ. опред. при съм или ставам в 3 л. ед. и дат., обикн. от крат. лич. местоим. Имам (придобивам) навик, привичка; обичайно ми е, става ми обичайно. Веждите ѝ се сключиха, както ѝ бе обичай, щом някаква мисъл тегнеше на душата ѝ. Ст. Загорчинов, ДП, 473. Дирите на лисицата се познаваха по туй, че тук-таме снегът беше поприбръснат като с метла, — там лисицата, както ѝ е обичай, беше превъртяла опашката си. Й. Йовков, ВАХ, 118.

6. Остар. В съчет. с гл. влизам, съм и предл. в. Ставам (съм) обичаен, привичен, постоянен, редовен. Влязло даже в обичай на пиршествата да приемат питие за бълване, за да си очистват стомаха и да могат изново да го пълнят. Н. Михайловски, РВИ (превод), 322. Мъчно е да ся забележи времято, кога е влязло в обичай кавето. БКн, 1859, март-април, кн. 1 , 339. Договори, които определят имуществените отношения между супрузи, там, гдето тези договори са в обичай, стават по истий ред. ВП, 81-82. Както патриархалността, така и многоженството са биле в обичай не само у китайците, но и у сичките старовременни народи. Знан., 1875, бр. 18, 277.

Списък на думите по буква