ОБИЧАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОБЍЧАМ, ‑аш, несв., прех. 1. Чувствувам, изпитвам сърдечно влечение, любов към лице от другия пол; любя. Той твърде добре помни минутата, когато за пръв път й откри, че я обича, обаче преди да стори това, всички знаеха, че той е влюбен във нея. Елин Пелин, Съч. I, 137. Спомняше си за първата своя жена, сръбкинята Ана, която истински бе обичал. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 430. — Не, не, остави твоя Ваня... Обичала ли си, питам, обичала ли си истински? Да страдаш, да ревнуваш, да се измъчваш в съмнения... М. Грубешлиева, ПИУ, 144. Обичам те — въздушно нежна, в нежна младост / като на ангела сънят. П. К. Яворов, Съч. I, 129.
2. Изпитвам обич, привързаност или симпатия към някого, която се основава на роднинска връзка, приятелство, почит, уважение и под. Райка много обичаше и почиташе дяда си и всякак гледаше и радеше да му угажда и да го слуша. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 12. Неговото богатство растеше, многобройната му челяд добруваше, думата му се тачеше, но никой го не обичаше. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 49. — Майстор Найдене, обичахме те и те почитахме всички. Ти беше славата и честта на еснафа ни. Р. Стоянов, М, 30. Толкова беше живял между тия хора, познаваше ги, едни обичаше, други — не. Й. Йовков, Ж, 1945, 131. Дето та мразят не ходи, дето та обичат не чести. П. Р. Славейков, БП I, 160. // Изпитвам обич, привързаност към нещо, което притежавам, с което съм свикнал и под. Той обичаше много своето юниче. Т. Влайков, Съч. II, 110. Той обичаше дома си, стаята си. // За животно — привързан съм към някого. В двора на Глаушевци имаше едно младо, весело куче, .. То беше пъргаво, игриво, закачаше другите две стари кучета в двора, а от домашните най-много обичаше Стояна. Д. Талев, ЖС, 7.
3. Чувствам, изпитвам самоотвержена привързаност, всеотдайност към нещо, възхищение, преклонение пред нещо (народ, родина, идея и под.); любя. Ах, благородни души има между нас, Радке, и това ме кара да обичам още по-силно България. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 69. Струва ми се, че някога е имало хора, които по-силно, по-искрено и дълбоко са обичали своята земя. Й. Йовков, Разк. III, 98. Българин съм и като такъв да ти кажа, че не обичам отечеството си и не желая доброто на народа си, ти лесно ще познаеш, че те лъжа. П. Р. Славейков, БП II, ХIV. Своето дело тя обичаше до себеотрицание и безшумно, без да парадира, тя твореше на сцената като истински художник. БНТ, 1942, бр. 240, 3. Обичам те, българска реч, / звук сладък, най-мил в звуковете, / ту арфа звънлива, ту меч / на майстор художник в ръцете. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 145.
4. Харесвам, допада ми нещо, имам предпочитание към нещо и обикн. намирам в него удоволствие, удовлетворение. Гологлав, .., черен, изцапан, но здрав, силен, .., той цял гореше от благотворната треска на труда и, както се виждаше, обичаше занаята си. Й. Йовков, Ж, 1945, 81-82. Нищо не го вбесяваше тъй много, както неуредицата. Той като военен, обичаше реда, обичаше всичко да бъде на определеното му място. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 342. — Много ли обичате музиката? — попита тя с участие. В гласа й имаше нотка на искрена топлота. — Да. Той беше щастлив, задето тя го разбра. Г. Караславов, Т, 29. Сериозно чуждо влияние върху моето развитие като поет едва ли е било възможно, защото аз [Яворов] никога не съм обичал поезията. ЛФ, 1958, бр. 2, 2. От сън по-сладко няма; ако го обичаш повечко, оставаш без коричка хлебец. П. Р. Славейков, БП II, 33. // С подч. изр. със съюз да или в съчет. с отвл. или отгл. същ. Нрави ми се, харесва ми, по вкуса ми е да върша нещо и обикн. имам това като навик, привичка. Когато се разнесе из село новината, че дядо Матейко починал — никой не повярва, защото той обичаше да се шегува. Елин Пелин, Съч. I, 30. Аз обичах да се разговарям с него и неволно се пошегувах. Й. Йовков, Разк. II, 57. Обичаше да си играе с децата и да им прави разни играчки. К. Петканов, ОБ, 63. Дядо й обичаше всички да припкат и да залягат като него и всичко навреме да се върши. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 12. Обичам шегите. △ Обичам пътуванията из България. // Остар. С подч. изр. със съюз да. Приятно ми е, нрави ми се да изпитвам, да преживявам нещо, да се намирам в някакво състояние. Какъв Мусалла! Истина, аз почитам бляскавите униформи и солдашките ботуши, и всичките емблеми на храбростта, но по-обичам да видя великана в гордата си неприкосновеност и самотност. Ив. Вазов, Съч. ХV, 110. Обичам да вярвам, че офицерите ще съумеят да спазят честта си и интересите на отечеството. С. Радев, ССБ II, 67. Ние обичаме да вярваме, че ще се намалят и даже съвършенно ще изчезнат подобни скандални истории. Пряп., 1903, бр. 14, 3.
5. Изпитвам удоволствие да ям или пия нещо, да се храня с нещо, имам предпочитание към вкуса на нещо. Ако има нещо, което най-много да обичам на света, то е печена тиква. Елин Пелин, Съч. I, 201. Шерифът притежаваше модния и сладък порок да обича ракията, лютата. Ив. Вазов, Съч. Х, 115. Дядо много обича от Поповия кладенец вода. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 48. — Гледаме — у вас свети и тейко поръча да ти донеса малко рибица. Ама не знам как я обичаш, та ти нося каквато сме си я направили за назе си... С. Северняк, ИРЕ, 42. — Лисицата много обича рибата — поучава
ше ме той. Ем. Станев, ЯГ, 44. Обичам люто. Обичам солено.
6. За растение — благоприятно ми влияе нещо, добре се развивам при въздействието на нещо (вода, въздух, светлина и др.). Зелето много обича вода, затова се засажда на ниски, влажни места. Бтн V и VI кл (превод), 98.
7. Обикн. във вметнати изречения. При учтив въпрос, покана, молба — искам, желая, угодно ми е. А архиварят дига глава от вестника и поглежда разсеяно посетителя. После пита: — Какво обичате? Св. Минков, РТК, 191. — Не желаете ли да спусна абажура? — попита той. — Ако обичате. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 30. — Моля ви се, кажете да донесат куфара ми, разбира се, ако обичате. Л. Стоянов, Х, 112. Веднага пратиха Хаджият да каже на учителките, че ги канят на вечеря и че ги молят, ако обичат, да додат до училището. Й. Йовков, ПГ, 91. Полузамаян от горещината, .., пресякох улицата, .. После влязох в сладкарницата.. — Моля? Какво ще обича другарят? Най-после беше дошла сервитьорката. А. Наковски, БС, 7-8. Тя се поклони ниско и с наведени очи покани лодкарите: — Повелите, сядайте кой където обича. Д. Спространов, С, 275. обичам се. Страд. от обичам. Нека жената се почита и обича както трябва да се почита и обича жената! Нито повече, нито по-малко. Сл. Боянов, СК, 201. — Не мога да разбера защо нашите издатели не поставят винаги портрета на автора? Читателят няма защо да се мъчи да гадае като какъв човек е любимият му писател! Обича се нещо, което има определен образ! О. Василев, Л, 48. II. Възвр. от обичам във 2 знач. — Който се обича и обича другите, той не живее за своя радост и умира рано. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 213. Секи сам си са обича и сам си са мрази. П. Р. Славейков, БП II, 151. III. Взаим. от обичам в 1 и 2 знач. Не бих дошла, ако не знаех, че Дафина и Никола се обичат. К. Петканов, В, 151. Хората почнаха да се гледат братски, да си помагат и да се обичат. Елин Пелин, Съч. IV, 97. Обичат са като куче и котка. П. Р. Славейков, БП II, 1.
◊ Както обичате. Обикн. вметнато в реплика при отговор. За изразяване на съгласие с известна сдържаност. Марин: — Моля Ви — оставете!... Съвсем не ми е до урок тази сутрин. Пожелах да дойда — просто така... да се поговорим... Глория: — Както обичате!... О. Василев, Л, 51-52. — Зле вървим! — като че на себе си прошепна той. — А да лъжем, струва ми се, не бива. — Както обичате! — каза сухо Борислав. А. Гуляшки, СВ, 23.