ОБИЧВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЍЧВАМ, ‑аш, несв., прех. Обикн. с подч. изр. със съюз да. Остар. и диал. Обичам. Аз по-обичвах, да ми ся е, Бог знае, какъв губитак случил в къщята, нежели дето съм отреден за тази работа; но зная как ще ни посрещне свирепий Голос с див поглед и тутакси ще ни попита: "Погубихте ли и нея, и детето й?" П. Тодоров, МГ (превод), 33. Веднъж в едно таквоз събрание [на Дружество на въздържание] случило ся да присъствува едно дете, на което баща му по-обичвал да си посръбнува. Пч, 1871, кн. 2, 20-21. Ръце, дето обичват да похващат, нигде няма място за тях. — Който краде, сякой го гони. П. Р. Славейков, БП II, 101. обичвам се страд., възвр. и взаим.