ОБИЧКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБИЧКЍ мн., ед. (рядко) обичка̀ ж. Саксийно цвете с подобни на обеци увиснали цветове; Fuchsia hibrida. Баба Зефира се показа от мутвака, .. Тя тръгна по двора, .., изви се към лехата до дувара с дървена ограда, .., отби се на циментовия плочник пред къщата, отрупан с мушкато, обички и карамфили. Ст. Мокрев, ЗИ, 5. Отпред на самия зид са натрупани саксия до саксия с най-разнообразни карамфили, обички, индришета, шибой, най-разнообразни молохи. ЖД, 1968, кн. 3, 11. Много често рано сутрин по връхчетата на току-що поникналите растения или по ръба на петурата на латинката, обичката, .., хвоща и др. се наблюдават наредени като бисери блестящи капки вода. Хр. Дилов и др., РВ, 15.