ОБИЧНИЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЍЧНИЧЕ и (диал.) о̀бичниче, мн. ‑та, ср. 1. Само ед. Род многогодишни тревисти растения от семейство лютикови със сложноперести нарязани листа и метловидни или гроздовидни съцветия, които са разпространени по планинските места и се използват като декоративни, за боядисване, в народната медицина и др.; Тhalictrum. Бяха измръзнали цветовете и листата на обичничето .. около хижите "Тинтява", "Фонфон" и "Брокс". Пр, 1952, кн. 6, 70.

2. Диал. Название на няколко растения като горицвет, копитник, невен и др. (Т. Панчев, РБЯд).