ОБИЧНО —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀БИЧНО нареч. 1. С обич; обичливо. Анушка вдигна сините си очи към дядо си и му се усмихна доверчиво и обично. Д. Ангелов, ЖС, 29.

ОБЍЧНО нареч. Остар. Книж. Обикновено, обичайно. Над черковата отгоре обично стои кръст — знак, че християнските храмове са назначени за славословие на Христа, който е разпят на кръст. З. Петров и др., ЧБ (превод), 10. Человеческото око обично ся срявнява с огледалото. Превод, Ч, 1871, бр. 20, 629. Народ е постилал по поди (пътища, улици) обично лиляка, на онова място, по което е минувал цар. Г. С. Раковски, БС, 162. Той [Нептун] обично ся вози на колесница, направена от една широка скойка. Ем. Васкидович, ПП (превод), 63.