ОБКИЧАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБКЍЧАМ, ‑аш, несв. (диал.); обкѝча, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Обкичвам. Затова и досега, като увърхат орачите и като смелят от новото жито, най-напред месят кравай; обкичат го с цвете; занасят го на кладенеца. Христом. КМ II, 189. Отвънка се жени / в навалицата врат със китки, — там едни / юнашките чела оръжия обкичат, / там други със цветя чак отдалеко тичат. П. П. Славейков, СбМис, 1910, кн. 2, 39. Ти с което [цветице] най-обичаш / свойто ангелско лице / сека сутрин да обкичаш / и да ходиш на хорце. М. Софиянец, П, 43. обкичам се, обкича се страд. и възвр. Днес с тръне, утре с рози се обкичам. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 73.

ОБКЍЧАМ СЕ несв. (диал.); обкѝча се св., непрех. Обкичвам се. Подир студената зима следува топлата пролет; ..; полетата и лъките ся обкичат с цветове. Пч, 1871, кн. 1, 4-5.