ОБКИЧВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБКЍЧВАМ, ‑аш, несв.; обкѝча, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Кича, окичвам някого или нещо от всички страни, отвсякъде или на много места, по цялата повърхност, навсякъде. Вървят съседи и роднини, палят вощеници и обкичват с китки и цветя мъртвеца. П. Ю. Тодоров, И I, 132. Всеки ден той ходеше за билки и пълнеше стаята си със снопчета, с които обкичваше стените и тавана. Д. Немиров, Б, 205. Най-прекрасни цветя, украсени със звънчета, обкичваха коридорите. Св. Минков, Сн (превод), 8. — Не се дърпай, глупачке! Своя кадъна ще те направя! .. Живот ще живееш! Със златни нанизи ще обкича бялата ти шийка! Г. Крънзов, Избр. п, 168. Художници от всички страни бидоха доведени, за да обкичат тез построения [бани, сараи и пр.]; те бидоха щедро надарени. С. Бобчев, СОИ, 81. ^● Обр. С учудващо и замайващо красноречие Буби разкрива пред изумения домакин целта на своето посещение, като обкичва речта си с мъдри афоризми за жената, за любовта и за брака. Св. Минков, РТК, 97. обкичвам се, обкича се страд. и възвр. От зимний тежък сън се вече сепна тя / и, като угледна невяста, се обкичи / с венци от минзухар и бисерно кокиче. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 142.

ОБКЍЧВАМ СЕ несв.; обкѝча се св., непрех. Окичвам се от всички страни, отвсякъде или на много места, по цялата повърхност, навсякъде. Няколко дни се случиха много студени. Стрехите на къщите се обкичиха с ледени шишове. Й. Радичков, В, 139.