ОБКОВА̀ВАМ

ОБКОВА̀ВАМ, ‑аш, несв.; обкова̀, ‑ѐш, мин. св. ‑а̀х, св., прех. 1. Като кова, поставям по повърхността или по краищата на нещо метално или друго покритие, гвоздеи и др., обикн. за да се подсили здравината му. Той [главният майстор] докладва на Бенковски как ще обкове отвътре черешовите топчета, оплакваше се от барута, купен от турците, който беше крайно долнокачествен. Л. Стоянов, Б, 104. Дърводелецът му направи селски сандък,.. Той обкова ъглите му с тънка ламарина. Д. Кисьов, Щ, 46. [Стоян] реши да повика майстори ‑.., да обковат тавана с дъски. Д. Талев, ЖС, 95. С желязото обковават военните кораби, от него изливат машините. Т. Икономов, ЧПГ, 119.

2. Поставям метална, обикн. златна или сребърна, украса на нещо. Иди, свали отгоре иконата на свети Кирил и Методия, дето я обковахме с шарения венец и ще видиш. Т. Влайков, Пр. I, 276. Имаме още храм божи,.., а и досега, не да речем отвън черковата, ами и иконите стоят без премяна; да бе се подканил някой баре със сребърна одежда да ги обкове. Н. Бончев, ТБ (превод), 31. Додето тоз златар е още жив, / ще го накарам да ти обкове / в сребро и злато книга стихове. М. Петканова, ЦТ, 30.

3. За метал, дърво и др. Обхващам повърхността или краищата на нещо, като подсилвам здравината му. Те [селата] приличаха на купища скали, защото къщите бяха изградени от камък.. А гредите, които обковаваха плевните, бяха посивели и придобили баграта на камъка. А. Дончев, ВР, 9-10.

4. Остар и диал. Оковавам. Навалицата се разстъпва и се показва вакъл юнак-хайдутин със свързана ръка за крак в окови.. И него хванали, свързали го, обковали го. П. Тодоров, Събр. пр II, 194. Заптиите,.., тутакси повлякоха двете жертви най-безчовечно и закараха в тъмницата, дето ги обковаха с тежки железни вериги. НБ, 1876, бр. 28, 110. Обр. Желязна бе твоята броня- / в желязо духа обкова, / и твърдо стоя ти на коня. Хр. Смирненски, Съч. I, 100. обковавам се, обкова се страд. Само за една седмица местността беше планирана,.. и основите на бъдещите къщички положени.. Върху основите се изграждаше дървена конструкция, която отвън се обковаваше с широки импрегнирани дъски. Г. Белев, КВА, 150-151. — Като се обкове добре стъклото и се постави маджунът,.., се постига уплътнение. Цв. Чалъков, ЗИК, 8. Ако някой обвинява другиго, то да са обкове в железа и тогава да са слуша обвинението му. НБ, 1876, бр. 12, 47.

Списък на думите по буква