ОБКОП —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБКО̀П м. Остар. и диал. 1. Окоп, изкоп, ров; шанец, хендек. В това време Карнобат е бил обиколен с големи обкопи, следователно кърджелиете не са могле твърде лесно да влезат в него. П. Хитов, МХ, 144. Освен туй крепостта, в която живеял тиранът, била обиколена с яки стени и с обкоп с подвижен мост. Н. Михайловски, РВИ (превод), 160. Пред Панагюрище жените, старците и децата с необикновено въодушевление копаяха обкопи. Г. Бенев, БК (превод), 49. Селенете са държаха три дни,.. и са защитяваха юнашки, зад изкопаните набързе шанцове (обкопи, хендеци). НБ, 1876, бр. 2, 7.

2. Канавка; шанец, хендек. Повечето кърски шосета не са ся поправяли от когато са направени. По таз причина обкопите на повечето шосета са засипани. Дун., 1876, бр. 1104, 58.