ОБЛАГАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЛА̀ГАМ¹, ‑аш, несв.; обло̀жа, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Обикн. с предл. с и в съчет. със същ. данък, мито и под. Определям да се заплаща от някого данък, мито и под. в някакъв размер. Облагах народа си с големи данъци, мъчех хората и те се отвърнаха от мене. А. Каралийчев, МО, 18. Понеже във финансово отношение турската държава е била съвсем изтощена, облагала е с все по-големи данъци своите поданици. Б. Пенев, НБВ, 30. На нашето поселище са нужни занаятчии.. Ако има такива, ние с наши средства ще им построим къщи.., и с никаква кирия няма да ги облагаме за това, дето ще пият вода от нашите кладенци. А. Гуляшки, СВ, 14. Манаф Ибрахим прехвърлил Дунава през април 1803 г., вече не за да граби влашките села и да облага с товари жълтици болярите. В. Мутафчиева, КВ, 280. Ако някой градски магистрат е държал страната на папата, Филип е облагал градът му с голям налог. Д. Писарев, ПУЖ (превод), 15. облагам се, обложа се страд. За насърчаване на местната индустрия Стамболовото правителство сключило с Англия и Австро-Унгария митническа спогодба, съгласно която някои от внасяните стоки се облагали с по-високи мита. Ист. VII кл, 100.

ОБЛА̀ГАМ², ‑аш, несв.; обло̀жа, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Диал. Поставям нещо (мокра кърпа, лапа и др.) за лек върху рана, болно място; налагам. Сутринта видях през мъгла баща си, надвесен над мен, да облага челото ми с кърпа, потопена в оцет. Д. Казасов, ВП, 26.

2. Диал. Слагам, поставям нещо наоколо, около някого или друго нещо (Н. Геров, РБЯ).

3. Остар. и диал. Оковавам някого в окови; обковавам. Обложиха го с цепи. Н. Геров, РБЯ III, 299. облагам се, обложа се I. Страд. от облагам². II. Възвр. от облагам² в 1 и 2 знач.

ОБЛА̀ГАМ СЕ¹, ‑аш се, несв.; обло̀жа се, ‑иш се, мин. св. ‑их се, св., непрех. За език¹ (в 1 знач.) — покривам се с налепи, побелявам. Изглежда, ме удари в бъбреците, защото устните ми взеха още повече да съхнат и да ми се облага езикът. Ст. Даскалов, ЕС, 295.

ОБЛА̀ГАМ СЕ², ‑аш се, несв.; обло̀жа се, ‑иш се, мин. св. ‑их се, св., непрех. Диал. С предл. с. Обзалагам се. Облага се Марко, млади Марко, / облага се с дете Андреяше: / По неделя вода да не пият, / нито вода, нито руйно вино, / се да яздат воз гора зелена. Нар. пес., СбАИ, 320. Облагали са се момче и момиче, / .., / на едно да легат да се не засегат. Нар. пес., СБВСтТ, 1003. Облагала се Петкана / със Денко млади девера, / допладне нива да ожнье, / да ожнье и да извръже. / Она си дава детенце, / девер ю дава биволе. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 39. ^● Нар.-поет. Облог се облагам. Живко: — И аз изпит търся. Добри: — Облог ли мислите да се облагате? Живко: — Облог, ако приема Найден. Р. Стоянов, М, 38.