ОБЛАГАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЛА̀ГАНЕ¹, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от облагам¹ и от облагам се. Ораторът каза, че трябва да се създаде закон за облагане на свръхпечалбите през време на войната и конфискуване на незаконно придобитите богатства. Г. Караславов, ОХ II, 622. В достигналите до нас закони,.., са посочени облаганията върху продуктите за пазара. Л. Петров и др., БНК, 17. Понеже главният извор на приходния бюджет бе прямите данъци, с облагане недвижимите имоти безразборно,.., селското население наистина се чувствуваше онеправдано. БД, 1909, бр. 20, 1. Данъчно облагане.

ОБЛА̀ГАНЕ² ср. Диал. Отгл. същ. от облагам² и от облагам се.

ОБЛА̀ГАНЕ³, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от облагам се¹. Покрай споменатото безапетитие и облагане на езика, могат да се наблюдават болки в корема. Пр, 1952, кн. 5, 48.

ОБЛА̀ГАНЕ⁴, мн. ‑ия, ср. Диал. Отгл. същ. от облагам се²; обзалагане.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.