ОБЛАГАТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЛАГА̀ТЕЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. 1. Спец. Който извършва облагане с данък, мито и под. С новия закон за данъка върху общия доход се премахват облагателните данъчни комисии. ОФ, 1950, бр. 1811, 2.

2. Рядко. Облагаем. Това [феодалното] ограбване намаляваше благосъстоянието на задругата, без да я разлага. Напротив, то действуваше специално върху нея: първо — защото в повече случаи облагателна единица беше задругата, а не отделното лице. Ив. Хаджийски, БДНН I, 97.