ОБЛАГОРОДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЛАГОРОДЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от облагородя като прил. 1. Който отразява постигната нравствена и душевна красота и възвишеност. Любовта към природата е признак на облагородено сърце. П. Делирадев, БГХ, 19. През целия път Самуил често поглеждаше към сина си. И чак сега можа да го види, както трябва — отслабналото, облагородено лице, дълбокия, омекнал поглед и мълчаливите, внимателни движения. А. Дончев, СВС, 203.

2. За растение (лоза, роза, дръвче и др.) — който е с подобрен сорт в резултат на присаждане. След двегодишно пребиваване в разсадника дръвчетата се изкопават и се пресаждат в градината. Тези двугодишни питомни растения, отглеждани върху подложка от дивачка, се наричат облагородени фиданки. Бтн. V и VI кл (превод), 112. Облагородена лоза. Облагородени дръвчета.

3. За животно — който е с подобрена порода, раса в резултат на кръстосване с друга, по-продуктивна. В земледелческите училища в Садово и Русе бяха доставени по няколко чифта европейски расови крави и бикове, както и едно количество свини от облагородени раси. Хр. Даалиев, ТИА, 12.

4. Спец. За стомана, чугун — който е с легиращи прибавки; легиран. Съществуват и така наречените "облагородени" стомани — такива, които съдържат освен въглерод и други полезни или както металурзите казват, легиращи прибавки, най-често метали като хром, никел и др. НТМ, 1961, кн. 9, 19. Металът хром, който има извънредно важно практическо приложение главно за получаване на облагородена твърда стомана, се добива от рудния минерал хромит. Геол. IХ кл, 117.