ОБЛАГОРОДЍТЕЛЕН

ОБЛАГОРОДЍТЕЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. 1. Който въздейства облагородяващо, който облагородява; облагородяващ. Такива пътувания за нас българите, особено са необходими, те могат да разведрят душите ни, да внесат в тях облагородителни чувства. Ив. Вазов, Съч. ХV, 100. И бледничката, сухичката, със слабичкий глас Соня Мармеладова,.., и всичките други пострадали, изпаднали, нервни и мрачни людие, които така умее да описва Достоевский, — няма да умрат в руската литература, защото и в най-омрачената и озлобената душа може да се намери искра от примиряюща и облагородителна светлина. С. Бобчев, Н, 1892, кн. 1, 29.

2. Спец. Който се отнася до облагородяване, подобряване сорта на растение или породата на животно. Облагородително кръстосване (вливане на кръв). Този метод се прилага, когато се наложи да се отстрани или подобри известно качество или пък да се внесе ново качество. Осн. сел. стоп. VIII кл, 128.

Списък на думите по буква