ОБЛАЖВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОБЛА̀ЖВАМ, ‑аш, несв.; обла̀жа, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Разг. 1. Давам на някого да яде месо или друга блажна храна; блажа1. Случваше се, когато държеше касапница, да дойде в дюкяна му [на Кабзата] някоя бедна женица. — Дай ми една мръвка да облажа дечицата си! — ще се примоли тя. А. Гуляшки, СВ, 191. Има гладни, има голи, има боси, па има и такива, които немат с що и децата си да облажат за Великден! М. Георгиев, Избр. разк., 124-125. // Давам на някого да яде блажна храна по време на пости; омърсявам.
2. Правя нещо да стане блажно, мазно. Че може ли, бе Спирдоне, в такова топло време тлъсто месо, а? Ама и аз си зная своето я.. Мазничко е, колкото да облажи гювеча... Ст. Чилингиров, ХНН, 12.
3. Прен. Донасям, принасям някому облага. Той вярваше, че е започнала повсеместна революция, ала не смееше да излезе навън и да се присъедини към бунтарите. "И пръст да не помръдна за новата власт, тя пак ще ме облажи...". И. Петров, МВ, 178.
4. Прен. Доставям някому радост, удоволствие.
ОБЛА̀ЖВАМ СЕ несв.; обла̀жа се св., непрех. Разг. 1. Ям месо или друга блажна храна. Дойде Коледа. Разквичаха се прасенца. Всеки се готви да се облажи, както трябва. Елин Пелин, ПР, 97. Чорбаджи Аврам ходи в църква, върна се, облажи се и той с късче печено месце, че и той бе постил. Д.
Талев, ЖС, 344. Та ние може би нямаше дори и да се облажим с коледна мръвка, ако съседите Араванови не биха ни раздали по стар обичай от месото и сланината на тяхната свиня. Д. Бозаков, ДС, 62. Запръщи ли нещо на огнището и замирише на пържено масло, ние, децата, наобикаляхме баба. Слюнки потичаха от устата ни, че рядко се случваше — само в тържествени дни — да се облажим. Кр. Григоров, Н, 191. До двегодишната им възраст не ги [децата] хранят с месо или с каквато да е блажна храна,.. Нъ най-строго ги пазят особито от месо; защото грехота е, казват, да се омърси [облажи] малко дете до две години. СбНУКШ ч. III, 28. Девет були едно яре млъзли, / у чибук са млеко избивали, / у лула са масло събирали — сичка се е Босна облажила. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 353. // Ям блажна храна през пости; омърсявам се.
2. Прен. Имам, получавам облага от нещо. Еснафско умиление и задушевност бе обзело съборяните. Надеждата да се облажат от властта пълнеше сърцата им със сладки мечти. Ем. Станев, ИК I и II, 493. Сякохме що сякохме, кога накрая измериха отсеченото, паднаха ни се по четири кубика дневно на човек — речи го, двойно повече от нормата. На̀ ти висока производителност на труда — и работникът да се облажи с висока надница, пък и стопанството да си изпълни плана и направи икономии. Н. Хайтов, ПП, 42. — Защо плюеш, дядо попе? Аз нищо не съм направил... Плюй по-добре на зетя си, дето го направи магазинер. — Знам аз, ти беше кандидат. — Защо пък да не съм кандидат? Нека и ние, сиромасите, се облажим малко... все вие ли? К. Калчев, ЖП, 17. Англичаните като видяха, че ще могат да са облажат твърде много от тази богата държава [Индия], захванаха с различни средства да подсвояват ту този, ту онзи град. С. Бобчев, ПОС (превод), 226.
◊ Облажвам / облажа въжето. Диал. Бивам обесен. Пий си кафето, пък разкажи си правичката — всичко, което те пита и той [каймакамина] ще те прости. "Така зер, думах в себе си, да ви объдя правото, че да облажа въжето, ама не ще ви омръзне". Ив. Докторов, ЗД, 107. Облажвам си / облажа си душата. Разг. Получавам, изпитвам силно удоволствие от нещо. Ние облажихме душите си с приказки, а туй, дето ще хапнем сега — то ще е сладка притурка. А. Гуляшки, ЗР, 181. Облажвам си / облажа си пръстите. Разг. Имам, получавам облага от нещо. Обсъждаха бъдещите мероприятия, които щяха да се извършат със завещаните на общината пари, изказваха се опасения, че някои от изпълнителите на завещанието могат да си облажат пръстите. Ем. Станев, ИК I и II, 404.