ОБЛАК —Речник на българския език — алтернативна версия
О̀БЛАК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. 1. Сгъстени водни пари, натрупани високо във въздуха. По небето тежко и бавно лазеха и се разпокъсваха дебели, дрипави, влажни и мрачни зимни облаци, над които прозираха късове от също тъй замислено и студено синьо небе. Елин Пелин, Съч. I, 44. Цяла нощ бе валяло и по небето летяха дъждовни облаци. Д. Димов, Т, 177. Чух как селяните се оплакваха, че през лятото градоносен облак очукал нивите им по полето. Ал. Спасов, С, 19. Откъм северозапад нахлуха грамади от космати, кълбести облаци. А. Гуляшки, Л, 401. По чаловете голи на балкана / два облака един до друг пълзят. К. Христов, Кр, 39. Когато слънцето залазя в облак, на другия ден ще е облачно. СбНУ VI, 93. Тьован се облак подаде, / ситна ми роса заросе. СбНУ ХХХIХ, 98. Перести облаци. ● Обр. Бе началото на пролетта — пролет, която в Словения прилича на треска — с тая лудуваща зеленина, с белите облаци от разцъфтели храсти, със синината на небето. П. Вежинов, НС, 76. Пъпките на кривия дрян бяха се пръснали — жълт облак крещеше сред сивите гранки, подобно пендара в пръста. Д. Цончев, ЛВ, 9. Бледното ѝ личице беше съвсем дребно и се губеше сред облака руси коси. М. Грубешлиева, ПИУ, 201.
2. Прен. В съчет. със следв. същ., понякога с предл. от. Гъста маса от малки летящи частици прах, дим и под. Конниците смушкаха конете си и препуснаха по нагорнището. Подире им се повлече облак прах. Ст. Загорчинов, ДП, 341. Те палеха всяка запустяла воденичка и колиба. Цели две седмици се носеха облаци пушек над горите и долините. К. Калчев, ЖП, 463. Нивята, селата, ливадите и горите биле запалени от турските войски и гъсти облаци дим са повдигале към ясното небе. Л. Каравелов, Съч. V, 144-145. Обгоряла купчина чернееше на мястото на къщата и зимният вятър вдигаше облаци пепел. Д. Вълев, З, 69. Други път излиза вятър, подига се виелица и на замръзналото поле се носят облаци от сняг. Й. Йовков, Разк. I, 14. Танцуващите се люлееха в бавния ритъм на танго, а над тях висеше облак от синкав тютюнев дим. Д. Димов, Т, 106. ● Обикн. мн. С предлог на. На следващи една след друга гъсти маси. Макар намокрена, бялата лепкава прах се виеше на облаци пред очите ми. Ст. Чилингиров, ХНН, 16.
3. Прен. В съчет. със следв. същ., понякога с предл. от. Гъста маса от насекоми, птици, стрели и под., означени със следващато съществително, които се струпват или летят, излитат вкупом, заедно. А когато нагазехме виолетовите острови, излизаха магарешки тръне, които стърчаха високо над равнеца и целите бучаха от облаци пчели. А. Дончев, ВР, 136. Над Стоичковия двор се зави тъмен облак от разтревожени и изплашени щурци и с ужас се завъртя над треперящите върхове на върбата. Елин Пелин, Съч. II, 12. Наистина аз бях далеч от последния миг на живота си, но никога не забравях родното селце, малката къщичка,.. и перестия орех, който зимно време се покриваше с цели облаци от врабци и врани. М. Марчевски, ОТ, 413. — Представете си: цяли облаци от комари, а всред тях върви човешки керван. Върви неуморно, упорито — ден, два, три, пет, месец... К. Кюлявков, СПП, 83. Кога ставаше нужда, облаци стрели политаха из града, или въз Царев друм, или въз дълбоките долове на Янтра. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 34. ● Обикн. мн. С предл. на. На следващи един след друг гъсти рояци, ята. От царевичните ниви излизаха коли, накамарени с кулени и тикви, врабците се дигаха на облаци над градините с узряло просо. А. Каралийчев, НЗ, 82. Скакалците живеят по поляните,.., по нивите, някогаш и по дърветата.. Откак поядат тревата на полето и листиете на дърветата и оголят сичко, тия животни оставят опустошената страна и прехвръкват на друго място на гъсти облаци. Т. Икономов, ЧПГ, 71. Стенобойните машини засипваха стената с камъни, на облаци летяха стрели, прах се дигаше. Ем. Станев, А, 202.
4. Прен. Обикн. в съчет. с вися, надвисвам, вия се и под. и с предл. над. Заплаха, опасност, непосредствено заплашваща някого или нещо. Страшен облак виси над земя‑
та ни, братя. Татарите, чули сте, идат въз Търново. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 94. Изпълни се пак стринината Венковичина къща с радост. Тъмните облаци, които беха се надвесиле над нея, неусетно се разпръснаха. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 267. Говореше за предупреждението на дедеца да не бързат в нищо, внимателно да опознае сърцето си и преди всичко пред никого да не показва близостта си с тях, защото чемерни облаци се вият над истинските християни. М. Смилова, ДСВ, 234. Никой не смее да съобщи на Гьоте за кончината на приятеля му.. Но и други мрачни облаци надвисват над Ваймар и над Гьоте. Прусия обявява война на Наполеон и бива разгромена при Йена на 14 октомври 1806 г. М. Арнаудов, Г, 40.
5. Прен. Обикн. със съгл. или несъгл. опред. Безпокойство, грижа, недоволство, които някой изпитва; сянка. Скръбта му ще бъде голяма, но моите усмивки ще разсеят постепенно облаците из душата му. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 43. Мъничък, незабелязан, незнаен, той [Комков] носеше в себе си голяма скръб: в плахата му душа се бе спуснал грамаден чер облак. М. Кремен, СС, 78. И чер облак пребули ясната ѝ по-напред душа. Т. Влайков, Съч. I, 1929, 39. Но какво имаше зад това ниско закръглено като на жена чело? Освен жаждата за пари, имаше ли той някакъв друг стремеж? В душата ѝ се надигна тъмен облак от чувства. М. Грубешлиева, ПП, 157. Тъй рече той [синът на Нестора]. И Ахила облак от скръб го обгърна, / с двете си ръце той грабна пепел от черно огнище, / па си главата посипа, бяло си лице зацапа. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 29. // Прен. Леко отражение върху лицето при безпокойство, грижа, недоволство; сянка. Теодосий, който слушаше безмълвно, поклати глава.. И по неговото бледо постническо лице, където всяка жилка, всяка гънка на челото тълмеше като писмен знак някаква скрита мисъл и престрадана грижа, пролази тъмен облак. Ст. Загорчинов, ДП, 375. Иде [Орчо] всякога при тебе с усмивка на очите, като че иска да те разтуши с това обло лице, по което не прозира сянка от облак. К. Величков, ПССъч. I, 72. Връз лицата на мъжете падна облак и, макар че за Албена не казваха още нищо, като че не можеха да търпят и Нягула да седи до нея. Й. Йовков, ВАХ, 135. — И ти не успя да видиш Смилеца? — Не! — отговори троснато Радоил и облак от скръб мина по челото му. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 99. И понеже ставаше дума за воденицата, не беше чудно синовете ѝ да са се скарали в дюкяна. Затова Костадин го нямаше, затова и Манол бе спуснал облаците по челото си. Ем. Станев, ИК I и II, 203.
6. Разг. Напитка — смес от ментовка и мастика. Едни пиеха чиста ментовка, други правеха "облак" — мешеха я с мастика. К. Колев, М, 93. — Шефе, вземете си облака! Бавно, някак обредно той изсипа дъхавата мента в голямата чаша, дето плуваха кристалчетата на мастиката. К. Колев, ТЕ, 32.
7. Диал. Небесна дъга; Богородичен пояс, Божи рог (лък), зона2, зоница, зонка (Н. Геров, РБЯ).
8. Диал. Широка, дебела дъска на предната част на самар, около която се намотава въжето (Н. Геров, РБЯ). Преден облак с два палеца (за навиване въжето). СбНУ ХLII, 169.
◊ Вдигам / вдигна до облаците някого или нещо. Книж.; Въздигам / въздигна до облаците някого или нещо. Остар. Книж. Прекалено много хваля, възхвалявам, превъзнасям някого или нещо. Богатий продума и сичките са умълчаха, и неговите думи въздигнаха дор до облаците. У, 1871, бр. 22, 352. Витая в (по) облаците; живея в облаците. Книж. 1. Напълно съм откъснат от действителността в мислите, преценките, постъпките си, неправилно виждам обстановката, нещата; фантазирам. Само понякога на Аароновото лице се появяваше тоя израз: на проклетия, упоритост и непреклонност,.. Тогава той ѝ приличаше на Самуила, когото тя ненавиждаше, та изпита същата ненавист и към мъжа си — късоглед глупак, а се мисли за мъдрец и витае по облаците. А. Дончев, СВС, 108. 2. Непрактичен съм, не умея да се справям с битови въпроси. Трудно се съжителствува с жена, която живее в облаците. Гоня облаците. Разг. Полагам напразни усилия да постигна нещо, върша нещо безсмислено. В нашето село като дойде някой чужденец, мало и голямо зяпва в устата му. А нас, дето сме тук и не ходим да гоним облаците, тачат ни като леща по Великден. Р. Стоянов, М, 11. Градя <високи> кули под облаците. Остар. Книж. Създавам, сътворявам нереален план, идея и под. Когато това чекърче са откаже да са върти правилно и когато на писателят непременно са иска да поблести, то негова милост пуща в пълен ход езикът си и дава му свобода да гради високи кули под облаците или да гони вихрите. Л. Каравелов, Съч. VII, 59. Изсипвам се / изсипя се като градоносен облак. Разг. За войска — нападам внезапно и стремително с голяма и унищожителна военна сила. Ивайловата войска като градоносен облак се изсипва върху царската войска. Д. Линков, ЗБ, 50. Като темен облак. Нар.-поет. За означаване, че нещо е в голям брой, голямо количество, с големи размери. По полето сѐ млади юнаци. / .., / калпаци им като темен облак / чадъре им, чадър чадър гледа. Нар. пес., СбВСтТ, 239. Откак са е зора зазорило, / оттогава е войскя завръвела. / Като връват, като летка летат: / пушките им като гаста гора, / капели им като темен облак, / знаците им като ясни дзвезди. Нар.
пес., СбНУ ХLIV, 39. Ела му по-тио говори: / "Я не смеем, змейо, да те гледам, / а то нели, змейо, да те либим: /../ Кожух носиш като темен облак, / морав калпак над чело надносиш, / остра сабля по калдръме трескаш!" Нар. пес., СбНУ ХLIV, 39. Мрачен (навъсен, намръщен, потъмнял и под.) като <градоносен (градобитен)> облак. Разг. Извънредно много мрачен, навъсен. Той мълчеше, навъсен и мрачен като облак. Й. Йовков, Разк. I, 125. Влачи се из кръчмите,.., и се връща в къщи лют като арнаутска чушка и намръщен като облак. Елин Пелин, Съч. II, 9. Като седеше замислен на скромния си одър, мрачен като градоносен облак, той [Симеон] изведнъж се изправи, сграбчи разпятието от стената,.., и с все сила го запокити на каменния под. А. Гуляшки, ЗВ, 473. — Изоставаме, женки, изоставаме! — изохка Герана и се изправи. — Извикаха Карата на отчет в околийския, довечера ще се върне като градобитен облак. П. Ангелов, Ж, 25. На облак. 1. В съчет. с вали, превалява, е и др. За кратко време, за малко време. — Ама то, ей на̀, ще престане... На облак е било... Летен дъжд. Л. Александрова, ИЕЩ, 227. 2. В съчет с дъжд. Краткотраен. Следобед пак преваля дъжд на облак. Пада ми / падне ми от облаците. Обикн. с отриц. Получавам, придобивам нещо ненадейно, без участие и усилия от моя страна. — А чии са нивите... имота на кого е... да не съм ги взел от баща ти, фармасонино,.. — А че от баща ми си ги взел... и от съседите... зер да не са ти паднали от облаците? Г. Караславов, Избр. съч. II, 391. Слизам / сляза от облаците. Книж. 1. Преставам да бъда откъснат от действителността в мислите, преценките, постъпките си, преставам да си фантазирам и да виждам неправилно обстановката, нещата. Професоре, с тебе може ли да се поговори човешки? Може ли за малко да слезеш от облаците? Г. Джагаров, ТМЗ, 188. 2. Преставам да си въобразявам, че съм нещо повече, отколкото съм в действителност. 3. Преставам да съм непрактичен и да не умея да се справям с житейските въпроси. Смъквам / смъкна от облаците някого. Книж. 1. Правя някой да престане да бъде откъснат от действителността в мислите, преценките, постъпките си, а да вижда правилно обстановката, нещата. 2. Правя някой да престане да си въобразява, че е нещо повече, отколкото е в действителност. 3. Правя някой да престане да бъде непрактичен, да не умее да се справя с житейските въпроси. Освен наставнически писма старият праща на Петко приготвените за печат свои статии — .., учи го на практичност и гледа "да го смъкне от облаците". М. Кремен, РЯ, 93. Хвърча (летя) в (из) облаците. Книж.; Хвърча (хвъркам) по облаците. Остар. 1. Напълно съм откъснат от действителността в мислите, преценките, постъпките си, неправилно виждам обстановката, нещата; фантазирам. Ти ме смяташ за някаква вятърничава жена, глупава фантазьорка, която хвърчи в облаците. К. Калчев, ДНГ, 78. Стига ѝ да знае, че има дом, професия и мъж, за когото да се грижи, че тоя мъж често лети в облаците и никога всъщност не се знае какво иска. Съвр., 1975, кн. 2, 195. — Кой на младини не е летял в облаците? Аз също почнах живота си комсомолски, но народът бързо отвори очите ми. Д. Вълев, З, 175. 2. Въобразявам си, че съм нещо повече, отколкото съм в действителност. Разтопен в някаква коварна нежност към дъщеря си, той обяснява, че всичко каквото има, ще бъде пак нейно един ден, но нека тя свикне с мисълта да не хвърчи из облаците, най-главното — да не смята родителите си за милионери. Св. Минков, РТК, 111-112. — От Градския може да се очаква такова нещо — .. — На него му дай да хвърчи по облаците. — Именно. Из облаците знае да хвърчи, а не знае да озапти собствения си син. Р. Михайлов, ПН, 104. С техните [на гърците] грижи и старания те [българите] са изучиха и преучиха и надминаха сичките изтъщени народи, и като чираци на гърците, като гърците зеха и да фъркат по облаците! Г, 1863, бр. 1, 8. 3. Непрактичен съм, не умея да се справям с житейските въпроси.