ОБЛА̀ЧАНИЕ

ОБЛА̀ЧАНИЕ ср. Остар. Обличане; облачане. Всички тия [душевни и телесни действия на човека] зависят от това: как е могъл младенецът да ся развие у майчината си утроба и после с какво негование ся е постъпяло при хранението, облачянието,.. или разхлажданието неговото крехко тяло. Лет., 1869, 106. Дава [монахът] обещания: девство, послушание и нищета, което е и при облачанието на расата и камилавката. З. Петров и др., ЧБ (превод), 160. Облачянието с памучяно платно е твърде полезно за тялото. Дун. 1866, бр. 56, 2.

Списък на думите по буква