ОБЛАЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀БЛАЧЕ, мн. ‑та, ср. Умал. от облак. Слънцето бавно се издигаше над далечните планини, а прохладният насрещен вятър задяваше забързалите нанякъде златисти облачета. Ал. Бабек, МЕ, 27. Джанките не влизаха в сметката, те бяха навсякъде и рано напролет веселяха склоновете с красивите си бели облачета. Д. Фучеджиев, Р, 156. Мъничко черно облаче са покаже изведнъж на небето и захваща бърже да нарастя посред гърмели и светкавици. С. Бобчев, ПОС (превод), 313. Я кажи ми, облаче ле бяло, / отде идеш, де си ми летяло? Ран Босилек, Р, 24. Под копитата извива прах на облачета сиви / и премрежва с бронзов блясък огнения хоризонт. Хр. Смирненски, Съч. I, 79. ^● Обр. Прозрачни розови облачета, играещи по бузите ѝ, издаваха трептението на свенливата ѝ душа. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 67. Съвестта го бореше и сърцето му бе заключено. Стигаше му само дето в лъчистите ѝ очи ще види малко облаче на спотаена, неизплакана мъка. Г. Караславов, ОХ IV, 177.