ОБЛАЧЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀БЛАЧЕЦ, мн. няма, м. Остар. и диал. Умал. от облак; облаче. Цели три месеца по ясното небе се не мярна ни сянка от облачец. Елин Пелин, Съч. I, 73. На звездното небе не било ни един облачец. Л. Каравелов, Съч. VIII, 107. Млякото е харно, ако е синкаво-бяло,.., па, кога ся капне във вода, да прави лек облачец, а не да пада на дъното като гъст талог. Й. Груев, КН 7 (превод), 69. На съде слънце греяло,/ на Тодоркина къщица/ темен ми черен облачец. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 63.