ОБЛЕГА̀ЛКА

ОБЛЕГА̀ЛКА ж. 1. Облегало (в 1 знач.) Тапицираните столове,.., зеленото канапе с висока облегалка и месингови лъвски глави отстрани,.. — придаваха на стаята вид на оказионен магазин. Ив. Мусаков, СбСт, 1957, 320. Ръкохватките [на трона] завършваха с две озъбени лъвски муцуни, а върху облегалката бяха изкусно изрязани два грифона. А. Гуляшки, ЗВ, 378. Едва се домъкнах до печката, където между нея и д-р Кръстев имаше едно чудновато, много дълбоко кресло с висока, наведена назад облегалка. М. Кремен, РЯ, 44. Жана подпря глава на меката плюшена облегалка и затвори очи. Д. Кисьов, Щ, 173.

2. Обикн. мн. Странични поставки от двете страни на стол, кресло, канапе и др. за облягане на ръцете; облегало. Ръцете му затрепераха и професорът нервно стисна страничните облегалки на стола. А. Наковски, МПП, 69. От ръцете се виждаха само пръстите, уловени за краищата на страничните облегалки на трона. Й. Вълчев, СКН, 424. Встрани от вратата, в обърнато към прозореца високо кресло с облегалки седеше старият Давид Лазар. П. Спасов, ХлХ, 185. Изведнъж в купето се вмъква млад пътник.. Сяда с маниера на възрастен на канапето срещу мене, дръпва страничната облегалка, подпира глава на ръката си. НК, 1958, бр. 8, 1.

Списък на думите по буква