ОБЛЕГАЛО —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЛЕГА̀ЛО, мн. облегала̀, ср. 1. Горна част на стол, кресло, пейка, канапе и под., предназначено за облягане на гърба при седене. В един от ъглите имаше легло,.., в средата на килията — маса от тежко черно дърво и няколко стола от същото дърво с високи облегала като на владишки тронове. Д. Спространов, ОП, 264. Президентът се бе отпуснал и свил в креслото. Бялата коса се бе разпиляла по високото облегало. Кр. Христов, С, 1972, кн. 9, 202. Алеков опря гръб на облегалото и скръсти ръце на гърдите си. Д. Калфов, Избр. разк., 250. Щом удари звънецът на последния час, тя побърза да седне в учителската стая на един стар диван с високо облегало и избледняла дамаска, донесен кой знае откъде. А. Михайлов, ДЗП, 22.

2. Обикн. мн. Облегалка (във 2 знач.). Подполковникът и комендантът изведнаж станаха сериозни и облегнати с лакти на меките облегала с внимание загледаха полковника. Х. Русев, ПС, 38. Хаджи Гюро Христович беше величествен, почти потънал в дълбокия стол с плоски облегала за ръцете. А. Христофоров, А, 68. Сега тя седеше мълчалива и неподвижна на един дървен стол с високи облегала близо до широкото огнище. Д. Талев, С II, 6. Седалищата са разположени по две в редица. При натискане на един никелиран бутон върху страничното облегало креслото се удължава и става почти лежащ стол. Г. Белев, КВА, 102-103.