ОБЛЕКЧЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОБЛЕКЧЀНИЕ, мн. ‑ия, ср. 1. Само ед. Състояние, при което някой престава да бъде напрегнат, неспокоен и се чувства по-добре, става му по-леко, отпуска се след някакво напрежение, притеснение. Смъквам гумените ръкавици и ги поставям в джоба си с умората и облекчението на хирург, току-що приключил една сложна операция. Б. Райнов, ГН, 166. Войниците вървят направо, без път, не знаят где отиват и какво има да се случи след малко, но промяната на мястото и движението донасят все пак едно облекчение, започват се разговори и закачки. Й. Йовков, Разк. I, 75. За мене ще бъде голямо облекчение да чуя, че вий нямате нищо против моя прадяда, който се е оженил за вашата любима. ССГ (превод), 202.
2. Само ед. Намаляване, притъпяване на страдание, физическа болка. Болният, след като прие лекарствата, почувствува наистина облекчение. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 409. Като написа рецептата, добави: — Това е за облекчение на болките. М. Гръбчева, ВИН, 17. Аз добросъвестно вкарах отвора на пулверизатора в носа си, стиснах по три пъти помпата за всяка ноздра и веднага почувствувах облекчение. Г. Белев, КВА, 89. Лежеше болен.., без да има най-малко облекчение, нито една капка чиста водица, за да намокри устните си. П. Киси‑
мов, ОА I (превод), 104. Понеже не му бе възможно да вземе сега по-деятелно участие в борбата, той влезе в Червения кръст и се предаде с любов на делото за облекчение човешките страдания. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 67.
3. Намаляване на трудностите при извършване на нещо, улесняване на някого или нещо в някаква работа, дейност; облекчаване. С това ще се направи значително облекчение на администрацията. Хр. Смирненски, Съч. III, 132.
4. Обикн. мн. Намаляване на някакви данъчни, административни, съдебни и други задължения. — Че не излезе ли нареждане на правителството тия вземания да се приспаднат от данъци и недобори-.. — Вятър работа ‑.. Не ти ща аз такива облекчения. Което не дадеш на ръка — не е дадено. В. Геновска, СГ, 441-442. Земеделският съюз влизаше в управлението — идеха облекчения, свободи и край на криза и мизерия. Г. Караславов, Избр. съч. I, 200. — Разбери бе, приятелю, мене не ми е за кръста. Притрябвал ми е кръст от сребро... Ами — облекченията, трийсет на сто облекчения им дават по трена! Я-а! Защо и аз да не използувам? К. Константинов, Избр. разк., 66-67. Правителствата направиха един грамаден скок и преминаха към системата на косвените данъци, като едновременно с туй, направиха и всички възможни облекчения в данъчния товар на селското население. БД, 1909, бр. 20, 1.
◊ С облекчение. Като преставам да бъда напрегнат, неспокоен и се отпускам след някакво напрежение, притеснение; облекчено. — Слава Богу! Добре, че сте забравили.. Тя говореше бързо, с облекчение, сякаш бе избегнала най-голямото нещастие. М. Грубешлиева, ПП, 62.