ОБЛЕКЧЕНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЛЕКЧЀНО нареч. С облекчение (в 1 и 2 знач.). Въло преметна пушка през рамо и облекчено въздъхна — беше преминал опасното място. Кл. Цачев, СШ, 42. Тежкото бреме на съмненията изведнаж се смъкна от гърдите му, той облекчено въздъхна. П. Вежинов, НС, 266-267. Той зави бавно едро нарязания тютюн, запали с къс прахан и облекчено пое топлия лютив дим. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 53. Бай Къньо взе ведрото и облекчено замърмори: — То добре, че барем плащане няма да има. Ст. Марков, ДБ, 67-68.