ОБЛЕКЧИТЕЛНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЛЕКЧЍТЕЛНО нареч. 1. Облекчаващо. След тия думи мама се залови да нарежда скромната ни софра. Нейната залисия подействува облекчително върху татя. Ст. Чилингиров, ХНН, 123. Широкият хоризонт действува облекчително и прави престоя приятен и успокояващ. С. Цонев и др., ВА, 54.

2. С облекчение; облекчено. Цяло Люляково облекчително въздъхна и се зарадва, когато се разбра, че вършачката ще дойде. Й. Йовков, Ж 19.., 122. Гърбицата отстъпи няколко крачки и облекчително въздъхна. "Спасен и тоя път" — помисли си той за себе си. П. Михайлов, ПЗ, 68. Той поемаше чистия утринен въздух с целите си гърди, задържаше го там като някакво съкровище и поруменял след това, дълбоко и облекчително си отдъхваше. Кр. Велков, СБ,

13. Протягам се облекчително и изправям изтръпналите си крака. Т. Влайков, Пр. I, 165.