ОБЛЕЩВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОБЛЀЩВАМ, ‑аш, несв.; облѐщя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Обикн. в съчет. с очи, лице. Разг. Неодобр. Широко отварям очи от изненада, ужас, страх и др. или вследствие на смърт; опулвам, изцъклям. Тренчо замига, както винаги, облещи мъничките си очи и така изгледа жена си същисан, че си рече: — Какво ли са я прихванали пък моята... Кр. Григоров, И, 19. Най-после той го разтърси силно,.. Еньо облещи очи, разтри чело с ръка и се изправи. Елин Пелин, Съч. III, 113. Негърът лежеше в трапа, отметнал глава назад, облещил очи. Гр. Угаров, ПСЗ, 114. Когда Абугош изговори сия, старецът сне чибук из уста и честно свое лице тако грозно и смешно облещи, щото Абугош три крака назад е отстъпил. БДн, 1857, бр. 5, 20.
ОБЛЀЩВАМ СЕ несв.; облѐщя се св., непрех. Разг. Неодобр. 1. Широко отварям очите си от изненада, страх, ужас или поради настъпване на смърт; опулвам се, изцъклям се. Кралският прокурор се облещи. Неговият план да хване затворника в клопка отиде по дяволите. А. Каралийчев, НЧ, 90. Кумицата и двете моми се облещили от учудване. Какво нямало на софрата: баници, баклави, печено прасенце, бял хляб. СбХ, 30.
Бай Ганю се облещил насреща му и му отговаря също със знакове "санким, кого ще уплашиш?" Ал. Константинов, БГ, 10. Децата стояха до стената, занемели от уплаха. — Ами вие какво сте се облещили като вампири? Лягайте! — продължаваше да вика Петра. Н. Каралиева, Н, 152. — Отровиха го, да не са живи дано!.. — Ръчичките му да откапят до лактите дано!.. Станахме отзаран и кучето се облещило мъртво. Ст. Даскалов, СЛ, 395. ● Обр. На всичко отгоре една месечина се облещила, игла ще намериш на земята. И. Петров, ЛСГ, 34. Градът се облещи с хиляди електрически лампи. Владо тръгна направо, без да се вслушва, вглежда. М. Яворски, ХСП, 300.
2. За очи — широко се отварям от изненада, страх, ужас или вследствие на смърт. — Сега не даваш, ама като се върна наесен и изтърся на рогозката цели дисаги жълтици, очите ти има да се облещят. Д. Немиров, Б, 71. Дописникът не доизрече думите си. Очите му очудено се облещиха. П. Вежинов, ЗЧР, 223. — Е, какво? Прие ли? — наклони се той към директора,.. — Прие! — отвърна той сопнато, злобно и очите му се облещиха. Г. Караславов, ОХ III, 217. // За очи — започвам да изглеждам по-голям и по-изпъкнал поради отслабване. Уж работи, уж тича насам-натам, но не е предишната. Отслабна, очите ѝ се облещиха. И. Петров, НЛ, 80.
3. Придобивам изражение с широко отворени очи, обикн. за да изплаша някого, да изразя недоволство, несъгласие и др. И Иванчо се облещи насреща ми тъй грозно, щото аз зех да се съмнявам да не би му е изхвръкнала клечката. Ил. Блъсков, ДБ, 42. Че ти тях за хора ли ги смяташ? Един Топачоолу да им се облещи насреща — ще изфирясат. Ал. Константинов, БГ, 117. — Бе той като се облещи веднъж в тъмнотата, три дни ще бягаш, ами... П. Тодоров, Събр. пр II, 278. От невиделица изскочил един вълк, ей такъв, три дни нищичко не хапнал. Облещил се, тропнал с крак. А. Каралийчев, ПС I, 8.
4. Диал. Умирам; изцъклям се, обръщам очи, опулвам се (Н. Геров, РБЯ).
5. Диал. Избистря ми се лицето от болест, от слабост; изцъклям се (Н. Геров, РБЯ).