ОБЛИГАЦИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЛИГА̀ЦИЯ обикн. мн., ж. Банк. 1. Ценна книга, установяваща заем, сключен от държавата, от предприятие или банка, която носи лихва или тиражирана печалба. Той носеше няколко облигации от Държавния конверсионен заем, искаше да провери дали е настъпил падежът им. Й. Радичков, СР, 217. При сключване на вътрешни заеми всяко лице, което участвува с вноска по заема, срещу внесената сума получава облигации. В облигацията се отбелязва сумата, внесена по заема. Аритм. V кл, 90. Състоянието, което той подари на България — преди войната достигна 30 милиона златни франка!.. Цялата тя беше превърната в облигации от външните български държавни заеми. Р, 1926, бр. 231, 2. Аз писах, че тия пари [на протосингела] са у Вас в облигации от казаний заем [Опенхаим], та дано да ги приемат така, за да ся зима повече лихва. АНГ I, 307.

2. Документ, получаван срещу парична вноска при събиране на капитал на акционерно дружество. Той [членът на дружеството] като притежател на облигации е присъствувал на заседанието. Матем.,1965, кн. 6, 48. Дребният капиталист, като не разполагал вече със свое собствено предприятие,.., постъпал е на служба в корпорацията и в същото време нямало за какво да употреби парите си, освен да купува нейните акции и облигации. ССГ (превод) 33.

◊ Брейди облигация. Финанс. Вид облигации, емитирани от централната банка на една страна, които се търгуват на световните фондови борси с цел да се редуцира външният ѝ дълг. Брейди облигациите не са привлекателни за чуждите инвеститори поради недотам добрата им ликвидност. Кап., 1998, бр. 21, 21.

— Лат. obligatio, ‑onis 'задължение'.