ОБЛИЗВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОБЛЍЗВАМ, ‑аш, несв.; облѝжа, ‑еш, мин. св. облѝзах, св., прех. 1. Прекарвам езика си по повърхността на нещо. Препи му се [на Стоян] вода, от жажда облиза устни и цял се потресе, стори му се, че устните му са намазани с отрова. К. Петканов, Х, 154. Кучето го усети [Сенко] и докато лазеше, радостно облиза лицето му. К. Константинов, НДД, 153. // За животно — почиствам с език тялото на малко. Теленцето беше чистичко, розово. Телицата беше го облизала и то беше позакрепнало. Й. Йовков, АМГ, 210. ● Реката все още си бълбука тихо и кротко, облизва белите камъни. Н. Хайтов, ШГ, 78. Деко подклаждаше огъня. Пламъците облизваха котела, водата закипяваше. Ст. Даскалов, СЛ, 273. Светлината на кандилото облизваше края на дървената икона. М. Грубешлиева, ПП, 69. Една вълна се диплеше до брега и облизваше лениво пясъка. Н. Антонов, ВОМ, 150. Борис Глаушев нищо не виждаше, нищо не чуваше. Не усещаше и вятъра, който облизваше лицето му с леден език, пронизваше тялото му през леката връхна дреха. Д. Талев, ГЧ, 158.
2. Обирам с език нещо за ядене, обикн. по повърхността на лъжица, нож и др. Калин дотърча откъм огъня, като ближеше своята дървена лъжица, омазана с каша. Па като я облиза добре, пъхна я в навоите си. Ст. Загорчинов, ДП, 318. — Ех, ти! — закани му се тя с пръст и продължи да облизва ножа, с върха на който гребеше вишневите зърна. Ив. Мартинов, ДТ, 226. Сиропът почна да се топи и сладникави вадички потекоха към устата ми. Съобразих и бързо ги облизах. Г. Белев, ПЕМ, 49. Кумата до капка медеца облиза. Ран Босилек, Р, 60. // Изяждам докрай съдържанието на нещо, обикн. на съд, като накрая обирам остатъците със залъци хляб. Селемие събра всичко [яденето] в мотвака и викна на циганите,.., да дойдат да се нахранят от беевата софра от остатките, и те с разтреперано сърце взеха да бършат и да облизват паниците. Ц. Гинчев, ГК, 33. // В съчет. с пръсти. Изпитвам голямо задоволство от нещо вкусно, което ям, пия и обирам с език яденето или мазнината по пръстите си. Разкъсваха пържените яребици и пилета, лапаха големи късове риба,.., облизваха пръсти, мляскаха. М. Смилова, ДСВ, 53. Колко пъти съм си думал: "Ех, мале, да дам на моите деца такива манджи, че ела да видиш, как си облизват пръстите". Ст. Чилингиров, РК, 121. Че като му седнахме —..— че яж, че лапай, хеле Недялко само си облизваше пръстите. Ц. Гинчев, ГК, 79.
ОБЛЍЗВАМ СЕ несв.; облѝжа се св., непрех. 1. Прекарвам език по устните си. Нужно е само да намокряш от време на време устата си с морска вода. Лекичко да ги намокряш, без да се облизваш. П. Вежинов, ДБ, 121. // За животно — ближа с език муцуната си.
2. Еднократно или често ближа устните си, поради голямото удоволствие (задоволство), което изпитвам при ядене, пиене на нещо вкусно. Някои от гостите чупеха сиренето с вилицата и си хапваха, други вземаха направо с пръсти, мляскаха апетитно и се облизваха. Г. Караславов, ОХ, 75. Вдига покрова на престола, взима проклетото шише и почти безсъзнателно го вдига с двете си ръце, трепери и пие, пие, пие. — Я, гледай, я гледай!.. Че то наистина било добро! — бъбри си дядо поп и се облизва. Елин Пелин, Съч. I, 68. Чудесно, благодаря, лельо Даринке, само у теб пия такова кафе! — той [Васил] се облиза. М. Грубешлиева, ПП, 273. — Тогава, хайде наздраве, Кирчо.. — каза Камен и вдигна наздравица с манерката.. — Хубаво е, момче... — каза той, като се облизваше. К. Ламбрев, СП, 217.
3. Прен. Разг. Предвкусвам удоволствието от яденето или пиенето на нещо, което много обичам. — Брей да му се не види! Дето ще се рече, сега гъска няма да ям, ха? Че аз още от сутринта се облизвам за нея. Д. Немиров, КБМ, кн. 2, 21. Влизаш, значи, в магазина, гледаш хранителните продукти, облизваш се и — не можеш да си купиш нищо, както господа дал. Г. Караславов, Избр. съч. II, 312. Той са вече облизва с твърдо убеждение, че за обяд родителите на тия деца щат да изнесат от старото винце. Л. Каравелов, Съч. II, 32. — Ще накарам сестрата да ми източи баница,.. — и Лазар се облизва блажено. Л. Стоянов, Х, 120. Далеко някъде в сенчестия гъстак гукаше гургулица. Котакът вървеше и се облизваше. Много му се ядяха крехки гургуличета. А. Каралийчев, ПС III, 39.
4. Прен. Разг. Изпитвам голямо желание да имам, да получа нещо, да се домогна до нещо или някого (обикн. забранено, трудно достижимо). Румяна: — Божко, ами хубава ли е барем твоята изгора? Божко: — Хубава зер.. вий да я видите, ще се оближете. Ц. Церковски, ТЗ, 59. — Ама това... Еминето, бива си го — многозначително се усмихна Келепирът.. — Ама парче! — облиза се друг. Б. Несторов, АР, 133. Той непрекъснато се облизва край новото момиче, но няма да го огрее. // Получавам някаква облага, спечелвам нещо, обикн. по незаконен път; облажвам се. Той пък произведе търга за новото общинско здание, та си издигна още една къща ‑.. Облиза се той здравата, няма какво да се каже. Г. Караславов, Избр. съч. II, 168. Шпионите начело с кмета бяха изплашени и мируваха, макар и да се облизваха пак около чорбаджията. СбЗР, 36.
5. Диал. Ям нещо пред някого така, че да му се прииска и на него; подслаждам (Н. Геров, РБЯ III).
◊ Не щяла кумица — облизала паница; не щяла кумицата, а облизала паницата. Диал. Ирон. За неискрен и алчен човек, който се преструва, че не иска нещо, а същевременно най-много се ползва от него. Облизвам паниците (саханите, чиниите, еминиите) на някого. Разг. Държа се угоднически, сервилно пред някого; подмазвам се, подлизурствам. И клекавият редактор на "Мир", който облизваше с гнусна подлост паниците край силните на деня в усилните режими,.., скърпи няколко "обвинения". Бълг., 1902, бр. 456, 3. Царските хора, ония, които облизват саханите на тиранина.., които мерят съдбата на народите с аршина на своя кръвожеден господар, ще да възразят, че тие селени са биле отклонени от правия път чрез подбуждението на недоброжелатели. З. Стоянов, ЗБВ II, 47. Толкоз на почет не ма имаха [владиците]; но затуй голямо уважение .. имах пред економите,.. и пред тези от българските чорбаджии, които обичаха да облизват владишките чании. Г, 1863, бр. 1, 8. На тия години бях, когато Ахмеда от Язлъ искаше да ме дере с кремен. Само че не хванах тогава шумата, а дойдох да облизвам тука емениите на Шефкъ бей. Н. Хайтов, ШГ, 136. Облизвам се като котка (коте, котак, котарак) <след риба (на припек)>. Разг.; Облизвам се като мачка. Диал. 1. Изпитвам голямо задоволство от нещо вкусно, което ям или съм ял. И тате уж копаеше градината.., пък аз — къти-къти — хванах пилето. И му заклещих главата в торбата.. После се облизвахме с тате като котараци. Г. Крумов, Т, 29. Само една капчица да вкусиш и ще се оближеш като коте на припек. Елин Пелин, Съч. I, 61. 2. Изпитвам голямо желание да вкуся нещо, което обичам. 3. Изпитвам голямо желание да имам, да получа нещо, да се домогна до нещо или някого (обикн. забранено, трудно достижимо). Дядо поп, който пред сяка една жена са облизва, като котурак, зема тая сирота жена и заведе я в градината Чешмеджиу. Хр. Ботев, Съч. 1929, 89. Разни богати момци, заслепени от хубостта на новата им гостенка, без да я знаят какво е цвете, хванаха да я обикалят и да са облизват около нея, като котаци. Ил. Блъсков, РК, 26. Майдовски се ухили. — Тука главеници няма, моме;.. Едно незаергенувало още свинарче зина уж да проговори полека, а горският му глас прокънтя: — Не се облизвай, писаре, като котка след риба! А. Страшимиров, ЕД, 129-130. Облизвам си / оближа си пръстите. Разг. Получавам облаги от нещо, спечелвам нещо, обикн. по незаконен път. Пък покрай тях [Стрезю и Кендибаша] и Кара Никола, и сирак Дончо, че и Хаджиоолу си облизаха пръстите. Един от общинска мера, други
от общинска гора, пък все в джоба. Ц. Церковски, Съч. III, 266. Тия, дето бъркаха в меда, си облизаха пръстите и нищо им! А сиромашкия Ицо бутнаха невинен у затвора. Ст. Даскалов, СЛ, 456. Ако умре някой, то пашата му прибира имота и го изпраща в пари на джамията, на която е той принадлежал. Но и пашата в такъв случай си облизва твърде добре пръстите. С, 1872, бр. 43, 345. Пръстите си да оближеш. Разг. За изразяване на задоволство от много вкусно, добре приготвено ядене; да се не наядеш. А какъв славен качамак приготовлявах аз! Жълт като минзухар, сипкав, ароматен, пръстите да си оближеш! Н. Хайтов, ПГ, 115. Голям майстор излезе. Прави едно сирене — пръстите си да оближеш. А. Каралийчев, НЗ, 179. Ти ял ли си печено агне на шиш? Къде ще ядеш! Ама аз да ти го измайсторя, та и пръстите си да оближеш. Г. Караславов, Избр. съч. II, 164.