ОБЛИНА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЛИНА̀ ж. Рядко. Остар. Заобленост. Инсаров спря поглед о Елена. Сякаш за пръв път видя той гиздавата ѝ русокоса глава;..; равните ѝ рамене със своята топла облина. Ив. Кирилов, Съч. II, 150. Ако майката без ряд дава на детето нянка и го сили, то от това има да излязат много лоши последици. Нянките ся приучят, чтом ся налеят с мляко, начаса пак да ся празнят и с това си изгубят пръгавината и облината. Й. Груев, КН 7 (превод), 62.