ОБЛИТЕРАЦИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЛИТЕРА̀ЦИЯ ж. 1. Книж. Унищожаване с печат на марки върху писма, документи и др.

2. Мед. Запушване отвора на орган или на кръвоносен съд вследствие натрупване на тлъстини, надебеляване на стените и др.

3. Техн. Запушване, задръстване. При малки междини.. дебитът може да спадне и до 0. Това явление се обяснява чрез намаляване светлото сечение на междината (зарастване, облитерация) от слой молекули от работната течност. Д. Вълков, Х, 46.

— От лат. oblitteratio.