ОБЛИЧАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОБЛЍЧАМ, ‑аш, несв; облека̀, ‑чѐш, мин. св. обля̀кох, облѐче, прич. мин. св. деят. обля̀къл, ‑кла, ‑кло, мн. облѐкли, св., прех. 1. Слагам, поставям върху тялото си, на себе си дреха, облекло; надявам, навличам. Евреинът стана и почна да облича оръфаното си зимно палто. Д. Димов, Т, 226. — Чувай, какво ще ти поръчам. Когато тръгнеш у лелини, не обличай онуй тясно тънко елече, сърменото. А. Каралийчев, ЛС, 8. Никога не обличай на дете нито влажни, нито студени дрехи. Й. Груев, КН 7 (превод), 85. Майка на Райна думаше: / — Събличай рокля венчална, / обличай рокля моминска / да та с Кольо венчайем! Нар. пес., СбНУ ХLVI, 200.
2. Помагам на някого да си сложи дрехи. А вътре в къщи, в стаята, където обличаха Тиха като булка, никой не беше останал освен нея. Й. Йовков, СЛ, 175. Той е тук за пръв път на равни начала, без ординарец, който да го облича и съблича. Л. Стоянов, Х, 107. — Катинке, де Николча да го видим? — Парашкева го облича сега, отвърна г-жа Никифорова. Ив. Вазов, Съч. ХII, 36. Сутрин се излежаваше до късно. Когато ѝ [на дъщерята] омръзнеше лежането, майката отиваше при нея, обличаше я, сресваше ѝ косата. СбХ, 100.
3. Снабдявам някого с облекло, осигурявам облеклото на някого. Още няма магазини за вълнен трикотаж,.. Затова мама плете и облича цялото село. В. Хинкова, ЛНМ, 8. Крепостният свещеник принадлежеше на болярина, който го хранеше и обличаше. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 89. Славното минало никак не топли сега бедния гръцки народ, а пък живописната природа топли, храни и облича швейцарците. Ал. Константинов, Съч., 94. Рекла му [майката]: недей се кахъри, синко, харизвам ти едно от двете си лозя и, ако залягаш да го работиш, доволно е да те хране и да те облича. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 71. Чува майкя девет мили сина, / чувала ги у скъпи години: / с урка прела, та ги е ранила, / с игла шила, та ги обличала. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 72. ● Обр. Гъсти гори от дъб и габър обличаха склоновете на южните стръмни урви. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 41. Широкият Троянски проход зафаща и криволичи между зелена габърова гора, която облича цялата планина тъдява. Ив. Вазов, Съч. VII, 86. Цяла Рила е облечена в облаци. БД, 1909, бр. 21, 1.
4. Прен. Поставям обвивка, покритие върху нещо. В едно такова дюкянче я открих. Обличаше копчета. К. Видински, НСП, 34. За да се избегнат пакостите, които причиняват тия пакостливи животинки [белите мишки], обличат с тенекия,.. вътрешността на мястото, дето са отгледват и хранят. Ч, 1875, бр. 1, 38. Обличам мебели. // Разг. Облицовам. Обличам проводник.
5. Прен. Придавам нов вид, форма на нещо, покривам истинската същност на нещо с нещо друго. Богатството, амбицията и надпреварването обличаха действителната нужда с баснословен блясък и лукс: явяваха се коне, които можеха да се впрегнат и в царска колесница. Й. Йовков, Разк. III, 149-150. И работничката с разпилените на раменете коси му се струваше още по-привлекателна поради загадката, с която той я обличаше. Б. Болгар, Б, 16. Реката е подпомагала живота им [на хората], ето простата истина, която ти обличаш във вълшебства. Д. Фучеджиев, Р, 156. Целият ѝ [на Мария] живот беше оплетен с мрежа от формули, с които обличаше и маскираше нищожеството, паденията и глупостите на хората, между които живееше. Д. Димов, Т, 42.
6. Прен. Обикн. с предл. в и същ. думи, форми и под. Давам словесен или друг израз на мисъл, чувство, идея и др.; изразявам. Ясната си и смела мисъл Симеон облича в шеговито закачливи фрази и в ироничното си отношение спрямо учения император Лъв VI Философ. ТВ I, 74. Той ги [правилата] беше запомнил добре, защото Цолов умееше да ги облича в точни изрази, стегнати и кратки, като поговорки. Й. Йовков, Разк. I, 185. Шилер обича често да облича силни страсти в прости думи и, обратно, в прости казани слова — силни усещания. Ст. Грудев, АБ, 54. Своето мистично чувство човек е обличал в най-различни представи, които са отговаряли на културното ниво на времето. ПН, 1932, кн. 3, 34. Назначението на поезията е — да обли‑
ча в думи и образи сичко онова, що е прекрасно и интересно в природата и в человека. Ч, 1871, кн. 16, 496. обличам се, облека се I. Страд. от обличам. Предсказанията на оракулите, разговорите на мъдреците се обличали в гатанки. Б. Ангелов, ЛС, 79. II. Възвр. и взаим. от обличам във 2 знач. Захвърлих преждата и започвах трескаво да се обличам. М. Гръбчева, ВИН, 250. Старецът започна да се облича несръчно, като пъшкаше, сякаш всяко движение му причиняваше болка. Г. Караславов, Т, 43. III. Безл. облича се, облече се. — Джамедан,.. Облича се над кошулята. СбНУКШ ч. III, 275.
ОБЛЍЧАМ СЕ несв.; облека̀ се св., непрех. 1. Обличам хубави и по-различни, не обикновените и всекидневни дрехи; нагласявам се, натъкмявам се. Най-после [Нона] реши, че новите дрехи не ѝ стоят хубаво, освен туй за едно ходене до Сеново не заслужаваше да се облича толкоз. Й. Йовков, ЧКГ, 117. — Няма какво да се обличаме! Нас няма кой да ни харесва! А. Наковски, МПП, 49.
2. Обикн. с обст. поясн. за начин. Присъщо ми е да нося някакви дрехи, да използвам някакво облекло, да подбирам по определен начин дрехите си. Обличали се [траките] с ленени и конопени дрехи. Ист. V кл, 1980, 30. Брат ми наистина беше човек на живота — хапваше си, сръбваше си и се обличаше според тогавашната мода. К. Калчев, ПИЖ, 96. Радко. Та той беше богат, обличаше се хубаво — със смачкана, понакривена и от хубаво сукно шапка, с небрежно поизкривен колан, с модни "шпиц" обувки. Ил. Волен, МДС, 22. Жените се обличаха еднакво. Почти всички ходеха със старомодни кокове,.. Обличаха се лете в басма и зиме в бархет. М. Грубешлиева, ПП, 33. Тук женскийт пол, както ся види, има да усъвършенствува европейските моди. Търновките ся обличат като немки и францужанки. ЦВ, 1859, бр. 442, 2.
3. Осигурявам облеклото си. Ще дигне глава сиромашията, селени, и ще се тури такъв ред, че който работи, да има да яде, да се облича и да изучва чедата си. А. Страшимиров, К, 27. Средната им работна заплата беше толкова ниска, че не стигаше даже за прехраната на семействата им, нежели да се облекат прилично. Сл. Трънски, Н, 22.
4. Диал. За птиче — покривам се с пера, израстват ми пера; оперушинвам се (Н. Геров, РБЯ).
◊ Обличам / облека в длъжност някого. Остар. Книж. Давам на някого някаква длъжност, удостоявам някого с някаква длъжност. Султанът облича в длъжността велики везир и в длъжността шеихюлислям лицата, които неговото високо доверие намира за нужно да повика за това. Лет., 1909, 102. Обличам / облека расото. Ставам монах (монахиня) или свещеник; покалугерявам се или се запопвам. Обличам / облека с власт някого. Книж. Давам някому права, пълномощия да управлява. Обличам / облека с доверие някого. Книж. Доверявам се някому; гласувам някому доверие.
— Друга (остар. и диал.) форма: обла̀чам.