ОБЛИЧЀНИЕ

ОБЛИЧЀНИЕ, мн. ‑ия, ср. Остар. Книж. 1. Изобличение, изобличаване, разобличение, разобличаване. Едному християнину са свършила уж плява, и той не отишъл да си поищи, нъ откраднал един кош плява от кръстника си, и като я носил, та се просипвала, после за обличение му, че той прегрешил, плява се записала на небо! Г. С. Раковски, П I, 22. Кога ся избират мерките, с които да ся пресекат способите за отклонение на обвиняваний от дирението, зема ся предвид не само строгостта на наказанието, което му предстои, но и силата на обличенията каквито има против него. ВП, 98. Името Богомил е било, както са види, само прякор,..; византийските и българските обличения на богомилството не споменуват името на поп Еремия. СбС, 94.

2. Укор, порицание. Похвалата и обличението треба разумно и взаимно да се употребляват. Й. Стоянович, ДСС (превод), 32. И тогава, когато той беше им предсказал за страданията и смъртта си, те пак ся скараха. То бяха прочее достойни за строго обличение. КТЕМ, 433. Заслепен от желане за мъст, аз щях да са хвърля върху му и да го убия. Но възпряха ма, и аз чух като в сън укора и обличенията на другарите си. Ч, 1875, бр. 2, 94. П.: — Що има достойно за обличение в поведението Петрово? О.: — Самолюбието му. КТЕМ, 293.

3. Угризение. Укорявах се, че съм я помислил способна да измени, и радостта, която ме обладаваше, не можеше да заглуши обличенията на съвестта ми. К. Величков, Н, 1884, кн. 10, 833-834. П.: — От какво ще ни успокои Христос, ако идем при него? О.: — Ще ни успокои от греховете ни, от обличението на съвестта ни. КТЕМ, 208.

— Рус. обличение.

Списък на думите по буква