ОБЛИЧЍТЕЛ

ОБЛИЧЍТЕЛ, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Остар. Книж. Изобличител. Гордостта им, че са священици, и че сичко знаят, ги накарала да повдигнат викове срещу своя обличител. Т. Икономов, ЧПГ, 23. Успехът на богомилството са обяснява най-лесно с оние негови качества, които ние можеме да открием във враждебните възгласи на неговите обличители. СбС, 68. Нека, боже, да умра, / тъй както съм поживял: / независим, неподтисник, / на тиранин, ненавистник, / на подлеца обличител, / на свободата рачител. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 244.

— От рус. обличитель.

Списък на думите по буква