ОБЛИЧИТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЛИЧЍТЕЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. Остар. Книж. Изобличителен, изобличаващ, разобличителен. Тия сатирико-обличителни стихотворения бяха печатани в по-раншни сбирки. Ив. Вазов, Съч. III, 155. Обличителний тон на стихотворенията на Каравелова зема понякога описателен, твърде хубав и приятен вид. Н, 1881, кн. 2, 119. Тъй, бойт с латините и обличителнийт събор против богомилите заемат първата половина от Борисовото царуване. Т. Шишков, ИБН, 212. Забележителни са обличителните му речи против Верреса.. Цицерон с таквази енергия повел делото и с таквази очевидност разкрил въпиющите постъпки на Верреса, щото последнийт бил осъден. Н. Михайловски, РВИ (превод), 251.

— От рус. обличительный.