О̀БЛИЧЪК

О̀БЛИЧЪК, ‑чка, ‑чко, мн. ‑чки, прил. Умал. от объл. Късичък човек,.., седеше до жена си, също тъй обличка като него. Д. Немиров, Д № 9, 72. През работното време в канцеларията, а след шест часа в "Стара планина", деловодителят Раданов успя да направи не само хубаво обличко коремче, но и дваетажна къща. Д. Калфов, Избр. разк. 230.

Списък на думите по буква