ОБЛОГ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОБЛО̀Г1, мн. ‑зи, и (диал.) ‑ги, след числ. ‑га, м. 1. Уговорка, обикн. между две лица с различаващо се мнение по някакъв въпрос, при която този, който не излезе прав, трябва да изпълни поетото към другия задължение; бас, обзалагане. За него се говореше из село, че веднъж, когато бил на воденица у Каменица, той спечелил голям облог, като дигнал над главата си с две ръце цял воденичен камък. П. Здравков, НД, 163. На мене този меч не струва нищо, спечелих го на облог. Д. Рачев, СС, 143. Коларите нямало що да сторят — трябвало да изпълнят облога. И те дали на селянина дванадесет коли и дванадесет коня. Ран Босилек, ВП, 115. — Приемат се басове!.. До средата на първото полувреме бяха сключени около двайсет облога. Тонич, ББК, 91. ● С гл. правя, направям, хващам се и (диал.) бия, сторвам / сторя. Обзалагам се; хващам се на бас. Нямам сега Богоровия речник у себе си, но облог правя, че тая дума не съществува там като небългарска. Ив. Вазов, БП, 122. Някога, през младините му, ако някой би му рекъл, че ще дойде време и той да се умори,.., би му се изсмял левент Стано, че и облог би направил — би заложил коня или оръжието си. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 416-417. Гърчето и то ще пусне своя, гривестия, та да видим чий сокол ще излети по-горе, на облог се хванахме. Ст. Загорчинов, ДП, 301. С момците се Грозда надиграва, облог бие и често надвива. Елин Пелин, Съч. V, 9. Сторвам облог — ако те надвия, ще искам да излезеш насред село и да викнеш: "Инджекьойецът Петър Мечков е по-пехливан от мен". Г. Манов, КД, 33-34. Годиа си Видела девойкя / три юнаци от три каделъци. / Че да дойда рано у неделя, / та че права големи облоги — / кой си може облоги да завърше, / он че земе Видела девойкя. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 92. ● Нар.-поет. Облог се облагам (обзалагам). Чули сме и узнали, че девет бега от девет земи са се облог обложили, да дигнат в горно поле кула седмовръха, и да стигнат предни врати на небото. А. Страшимиров, А, 204-205. Под боро седат аргати, / голем са облог облагат: / Кой ке префърле зелен бор / соз девет ока железо. Нар. пес., СбНУКШ ч. III, 128. Голям се облог [Стоян] обзаложи, / за ден да иде в Цариград, / за ден да иде да доде. / Ако не иде, не доде, / а тие ще му уземат / къщата с покъщнината. Нар. пес., СбВСтТ, 804.
2. Това, което се уговаря като залог и се печели от единия при такава уговорка. А Стоян даде облога / неговите равни дворове, / с дворове либе Петкана. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 346. Кой че смее юнак да се найме / за ден д' иде у Будина града, / .. / Селяне му облог давая, / ако иде и па да се върне, / даваят му до три азни пари. Нар. пес., СбНУ Х LIII, 348. Голям си облог той [царят] дава: / който ми Ненча юлови / голям ще облог да му дам: / девет дюгена с премяна. Нар. пес., СбВСт, 130.
ОБЛО̀Г2, мн. ‑зи, след числ. ‑га, м. Налог. Нека се наложат данъци и облози на тия, които имат, за да се стегнат стените и водопроводите. Ст. Загорчинов, ДП, 407. Паричният облог също не е събран. Събирането трябва да се извърши в кратко време. ОФ, 1950, бр. 1760, 2. Народното събрание прие нов закон за данъка върху общия доход.. Със закона се отменяват 13 вида данъци, такси, облози и герб, равнява‑
щи се на около 4,5 милиарда лева. РД, 1950, бр. 150, 1.